THE DEPRESSED SINGER (BG)

[13] Бягството

- Хайде, побързай с багажа - извика баща ми- Отиваш в лудницата още днес.

- КАКВО?! Мислех, че утре ще отида.

- Не можем да те оставим и секунда сам, Биерсак, от страх че ще се хвърлиш през прозореца- започна майка ми. Гласът и беше строг и непроницаем, но се четеше и леко притеснение в него- А не можем всяка секунда да те наблюдаваме. Затова отиваш още сега.

- Но...

- Никакво НО!- изкрещя баща ми- Ти си виновен за всичко! Да беше помислил, преди да правиш тези..тези неща.

Погледнах засрамено пода. Наистина бях голям идиот. Но не бях виновен! Не бях виновен за депресията си! Не бях виновен, че най- голямата ми мечта беше да умра. Не бях виновен, мамка му!

- Мила, отивам да извадя колата от гаража- обърна се баща ми към майка ми- След малко да слиза, че знаеш че не търпя да чакам, особено такива плужеци като него.

След това отвори вратата и излезе. Само това чаках.

Бързо паднах на колене пред майка ми и започнах да я умолявам да не ме пращат в лудницата.

- Наистина, мамо, моля те! Съжалявам за всичко! Обещавам ви, че повече няма да правя така! Моля те, не ме пращайте там, моля те!

Сърцето ми се раздираше от болка. Сълзите ми капеха по пода. Депресията ме измъчваше все повече и повече.

- Не, Андрю! Решено е! Отиваш в лудницата- майка ми беше безкомромисна.

- Не, мамо моля те, недей!- заревах още по- силно.

Хванах я за крака и започнах да се влача след нея, докато тя се опитваше да се освободи от мен. Изглеждах толкова жалко.

- Андрю, не махни се, махни се от мен.

- Не, мамо, не можеш да ме изоставиш! Моля те!

- Андрю, пусни ме веднага!

- Мамо, обичам те, моля те не ме пращайте там, моля!

Но майка ми не каза нищо. Внезапно, докато се опитваше да се освободи от мен, ме ритна силно по лицето.

Ритникът беше доста силен. Паднах на земята и се хванах за разкървавения ми нос.

Майка ми явно не искаше да направи точно това. Бързо се приближи до мен и започна да ми се извинява. Но аз не исках и да чуя вече.

Край! Това беше! Вече бях сигурен, че и родителите ми ме мразеха. Баща ми ме удари и разкървави. Обиди ме. Нарече ме изрод и плужек. Майка ми не ме искаше. Ритна ме и ме разкървави. А сега и двамата ме пращаха в лудницата- най- големият ад за мен.