The challenge

Част 2

Вече беше 8 без малко и аз бях пред караоке бара. Огледах се, но нямаше никой. Сигурно са вътре. Помислих си и тръгнах, когато чух нещо зад мен.

-Яа, Ким Су Хьон. - провика се Джимин - Дошла си по-рано.
-Да. - усмихнах се - Къде са другите?
-Кой е казал, че ще има и други хора? - появи се мазна усмивка на лицето му и той започна да се приближава към мен.
-Ъ...ъммм Джимин, к...какво правиш?
-Базикам се с теб. Хайде на вътре. Чакат ни.
-О..о да, добре.

Влязохме вътре. Бяхме само нашия клас. Всички момичета бяха по възможно най-късите и разголени дрехи. Момчетата танцуваха и се опитваха да пеят. С Джимин стояхме на входа и ги гледахме.

-Су Хьон-а хайде.
-Аз не мога.
-Защо? Хайде имаме изненада за теб.
-Изненада?
-М! Понеже знаехме, че ще дойдеш така облечена и ти донесохме дрехи като на останалите момичета!
-Аа не не нямаме нужда. А и какво ми е на дрехите. Удобни са ми.
-Хайде де. Ела ще те заведа, да се преоблечеш. - Той хвана ръката ми и ме задърпа към някаква стая.
-Не не искам!!! - казах му и се отдръпнах от хватката му.
-Всички ни гледат ,хайде идвай без да правим сценки. - стана сериозен.
-Казах, че не искам да идвам с теб. Отиди и ти се преоблечи. Аз си тръгвам.

Обърнах се, но той ме хвана за ръката още по здраво.

-Казах, че идваш или ще направя живота ти черен.
-Джимин остави ме.

Започнах да се дърпам. Той ме пусна рязко и паднах назад.

-Остави ме. Трябва да се прибирам. - казах и станах от пода.
-Запомни го ще направя живота ти черен.

Обърнах се и си тръгнах. Очаквах, че ще стане нещо, но не и това. Прибрах се и седнах да се нахрания. След което си отидох в стаята и седнах да уча.

--на сутринта--

Станах, измих се, облякох си униформата и отидох да закуся. Мис Парк беше направила рамен.

След като закусихме тръгнахме към училище. Учителят влезе и застана отпред.

-Тихооо. Тихо. - извика два пъти и удари с дневника, за да може момчетата да млъкнат - От днес с вас ще учи нов ученик. - момичетата започнаха да пищят, а момчетата да се смеят - Казах тихо. Влез Марк. - през вратата влезе високо, русокосо момче. Косата му беше разрошена, но пак изглеждаше добре - Представи се и можеш да седнеш до Ким Су Хьон. - каза му и посочи до свободното място до мен.
-Здравейте аз съм Марк Туан. Нека се разбираме.
-Господине не може ли той да седне до мен? Лиса ще се премести и... - господинът прекъсна Джени.
-Марк да избере. Марк къде би искал до Джени или до Су Хьон-а?
-До Су Хьон-а, да не се местят сега всички. - усмихнах се чаровно и остави чантата си до чина до мен и учителят започна с урока.

Звънецът би и господинът излезе.

-Здравей аз съм Марк. Ти си?
-Аз...?
-М!
-Аз съм Ким Су Хьон.
-Приятно ми е.
-Оппа, защо говориш с нея? - Се Рон изпищя.
-Ъм..защо пък да не?
-Тя е смотла, от кога говориш със смотли? Ела трябва да те запозная с една приятелка. - изкикоти се тя и го дръпна за ръката, а с периферията си виждах как той ме гледа объркано.

/\/\/\/\/\/\/\/\/\/\/\/\/\/\/\/\

Оп Оп нова глава. Надявам се да ви хареса. Коментирайте мнение.