The challenge

Част 6

-КИМ СУ ХЬОН! - извиках с всички сили. Бързо излязох от колата и се затичах към момичето, но малко преди да стигна, колата блъсна Су Хьон. Съученичката ми мина през предното стъкло на колата и прелети отзад колата. Шофьорът наби спирачки, но вече беше късно. Когато видях това спрях на място.

-СУ ХЬОН-А.. - извиках и тръгнах към нея отново.

Стигнах до нея, тя лежеше със затворени очи и не помръдваше. Цялата бе в рани и кръв. Докоснах врата и, за да проверя дали има пулс. Тя беше жива, но не знаех дали ще издържи.

-Повикайте линейка. БЪРЗО. НЯКОЙ ДА ПОВИКА БЪРЗА ПОМОЩ. - започнах да викам, отидох до шофьора, който се бе показал на вратата на колата си - НЕНОРМАЛНИК, ПИЯН ЛИ СИ ИЛИ СИ СЛЯП? НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ Е ЧЕРВЕНО ЗА ТЕБ? ЗА РАДОСТ ПОНЕ Е ЖИВА.
-Жива ли? Нали я блъснах..айшшш. - той тръгна бесен към колата си.
-Какво трябва да значи това? Нарочно ли я блъсна? - задавах въпроси, но мъжът не ми отговори.

Той се качи в колата, когато чу полицейските сирени, настъпи газта с всички сили. Не след дълго дойде и линейка, лекарите качиха момичето в медицинската кола и потеглиха към болницата.

-Марк по-добре ти да не ходиш.. - посъветва ме Ви.
-Но...
-Няма но, няма да ходиш иначе хората ще си помислят нещо - сопна ми се Се Рон - а Джени...тя ще се побърка. Качвай се в колата.
-Айшшш.

Тръгнахме към колата. Качихме се, а след това - към училище. През целия път не можех да спра да мисля за Ким Су Хьон. Дали е добре? Трябва ли да отида и да видя как е?

-Хайде - Ви ме извади от мислите ми - стигнахме.
-МАРК ОППАААА трябва да ти кажа нещо.
-Джени не ми е до нищо сега. По-късно ще говорим.
-Какво ти е оппа?
-Нищо искам да остана сам замалко.

Тръгнах, а след малко Те дойде при мен.

-Марк толкова ли се тревожиш за нея?
-Да Техюнг, за мен тя е важен човек.

Завъртях се и се махнах от него. Часовете започнаха, но аз не можех да се съсредоточа. Исках да отида, затова вечерта ще ида и ще я видя. Когато си тръгвам от тази дупка.

-Марк...излез да решиш това! Марк? Марк Туан?
-Пич - побутна ме Джънгкук - задачата. - подаде ми тетрадката си и ме избута от стола.

Излязох на дъската. По математика бях за кръгла двойка, нищо не разбирах. Погледнах тетрадката, която Куки ми бе дал, там беше решението на задачата. Преписах набързо и си седнах.
-Мерси. - благодарих му и му върнах тетрадката.
-Правилно Марк. Учудваш ме. Как на тестовете изкараш ниски оценки а тази задача е за отлична оценка. Ти успя да я решиш вярно.

Звънецът би и ме спаси от разпитване. Легнах си на чина и реших да заспя.

-Оппа Оппа ставай. Време е за обяяяд. Хайдеее съавааай, няма да спиш само.
-Хубаво идвам.

Отидохме в столовата. Там всякакви момичета ме гледаха, намигваха ми и се правеха, че не забелязват Джени.

-Здравей Марк - заговори ме някакво момиче - изглеждаш много добре днес!
-Санг И Джи не закачай гаджето ми!
-О, Джени... Той ти е гадже? Как може да тръгне с толкова долно момиче!? Явно още не те е опознал.. Внимавай Марк, тя е способна на всичко.
-Ъмм.. Добре...
-Яа Санг И Джи как може да ми говориш така? - Джени удари шамар на момичето - Толкова ли си долна И Джи-я?
-Аз ли да съм долна? Не забравяй кой заряза Ким Су Хьон!
-Чакайте малко - прекъснах ги - ти също ли познаваш Ким Су Хьон? - обърнах се към И Джи.
-Да! Бяхме в едно сиропиталище, но мен ме осиновиха, приятелки сме в училище, но не разговаряме много по между си.
-Как каза, че се казваш?
-Санг И Джи - усмихна ми се тя.
-И Джи-я ела за малко - отидохме в страни - искам да поговорим става ли да ме изчакам след часовете на входа?
-Разбира се.

Отидох да обядвам при Се Рон, Джени, Лиса, Техюнг и останалите от групата.

Часовете минаха скучно, както винаги. Излязох на входа и там стоеше Санг И Джи.

-Здравей И Джи-я.
-Марк. Какво има? Защо искаше да се чакаме?
-Трябва да поговорим за Ким Су Хьон, а и също ела с мен до болницата.
-Добре.. Защо ще ходиш в болницата?
-Искам да видя Су Хьон.
-К...какво и е?

! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡! ¡!
Хейте хорица кпопъри, нова част...надявам се да ви хареса. Мерси на StelaGencheva за това, че чете тази боза, както и на The_Black_Scorpio за това, че ми помага и подкрепя. Коментирайте мненията си. Любов за всички и до другия път ❤❤❤❤