The challenge

Част 14

Всички се наредиха да теглят. Дойде моят ред. Мушнах ръката в кутията и когато извадих, листчето което държах бе розово. Погледнах Се Рон, тя също погледна към мен.

-Учителю може ли да тегля друго листче.. Не искам да съм в този отбор.
-Това не е концерт по желание. Щом си изтеглила на Се Рон-и отбора, значи си за него.
-Яа Ким Су Хьон идвай тук и да започваме нащия отбор се събра. Да тръгваме да търсим.
-Деца в тези кутии има изненади. Имате време да ги намерите до петък вечер (сега е понеделник сутрин) в 00 часа. Отбора който намери повече кутии, печели голямата награда.
-Господине, каква е наградата?
-Наградата ли? Това да остане ли тайна или...
-Господине кажете ни...
-Добре, добре. Наградата еее.. Спечелилият отбор ще бъде освободен от следващите 3 изпита.
-Господине, не може ли победителите да правят изпит, а останалите да не правят? Така ще е по-честно. - обади се БамБам отстрани. Всички се засмяхме, включително и учителите.

--петък сутрин--

Около 30 минути след закуската учител О обяви началото на играта и всички тръгнахме в гората. В отбора на Се Рон бяхме: аз, тя, Техюнг и Джени. Отборът ни беше уникален. Момичетата не ме понасят, а момчето...то, вероятно също. Джени, Техюнг и Се Рон минаха напред, а аз вървях отстрани и обикалях да търся кутии. По едно време Техюнг спря за да си завърже връзката на обувката. Когато стана по някакъв начин избута малко пръст и откри една от кутиите. Взе я и ми я подаде, за да я сложа в раницата ми. Аз тръгнах напред.

-Яа Ким Су Хьон изчакай ме. Трябва да поговорим за нещо.
-Ти да говориш с мен? За какво? - попитах изненадано и учудено.
-Да с теб, за братовчед ми.
-За братовчед ти? Аа Марк... Какво за него?
-Той имаше сън. От тогава той многа се промени, стана много странен. Стана притеснителен, особено към теб. Мисля, че има нещо общо със съня му.
-А какъв е бил сънят, че да имат общо?
-Не знам точно, той не иска да каже всичко за него, но знам, че и ти си била вътре и почти си била умряла.
-Сънува, че умирам?
-Точно!
-Но... Защо точно мен???
-Защото те харесва много ясно и се е разтревожил нещо зя теб сигурно.. Ти не знаеше ли?
-Да.. Не знаех.. - наведох глава и се усмихнах леко. Как да не се усмихна, като момчето което харесвам, харесва мен - но Техюнг-иа, Марк тази седмица изобщо не ми е говорил и ми се струва, че ме избягва..?
-Ами не е точно така...