The challenge

Част 5

--Гледна точка Марк--

Бях в някаква сграда. Навсякъде беше тъмно и нищо не се виждаше. Както си стоях една малка лампа, която осветяваше леко, светна и аз тръгнах към нея. След това светна още една и още една. Огледах се и осъзнах къде се намирам. Бях в болница. Прозорците на всички стаи  бяха счупени. Лампите започнаха да премигват. При първото премигване забелязах една фигура. При второто - отново видях силуета, но този път разбрах, че е момиче в рокля. Беше някак стряскащо. Момичето започна да се приближава с всяко премигвне на лампите, докато накрая не стигна до мен.

-Ти? Ти как се озова тук? - попита ме тя. Гласът и беше дрезгав, но супер познат - Какво правиш тук?
-Аз не знам... Просто...
-Как си влизал тук? Тук не можеш да влезеш просто така!
-Коя си ти? Защо ми се струва, че те познавам?!?

Освен късата, бяла рокличка, тя носеше и дълго черно наметало. Момичето беше наметнало главата си с качулката. Когато я махна, видях Ким Су Хьон отдолу, но това не беше Су Хьон, която виждам в училище, а някакво мрачно и странно момиче. По лицето и имаше рани, а рокличката беше напръскана с кръв.

-К...Ким Су Хьон...? Ти..?
-Сега ти ми кажи как се озова тук!?!

Чух стъпки, чупене на стъкла и писъци. Шума от стъпките се увеличаваше.

-Бягай! МАХАЙ СЕ ОТ ТУК! ТОВА МЯСТО НЕ Е ЗА ТЕБ! - извика момичето, след което лампите загаснаха за по-дълго време, а когато отново започнаха да премигват нея я нямаше.

Тръгнах да бягам, стъпките ставаха все по силни и по силни. Нещо се приближаваше зад мен, но не се обърнах. Изведнъж всички лампи светнаха, а стъпките изчезнаха. Спрях да тичам и се обърнах. Там стоеше Ким Су Хьон. Тя беше леко усмихната, но се чу силен гръм и усмивката и падна от лицето.

-Махай се - повтори тя - не бива да си тук. - лампите отново премигнаха и тя изчезна.

Тръгнах да бягам. Не знаех на къде отивам, но продължавах. Не спирах. Чуваха се изстрели от пистолет, викове. Изведнъж отново всичко спря и лампите светнаха. На пода пред мен лежеше момичето с бялата, но вече червена рокля, а около нея имаше много кръв.

-Ким Су Хьон? Добре ли си? - отидох до нея - Ким Су Хьон..? - хванах момичето за раменете и започнах леко да я побутвам, но реакция нямаше -Су Хьон-а.. Не ме оставяй..добре си..ние сме в болница, ще се оправиш...- обърнах я да легне по гръб, за да видя дали има пулс, но когато докоснах врата и, не усетих нищо. Нямаше пулс, сърцето и бе спряло.

-Су Хьон-а, защо ми го причиняваш? Защо ме оставяш сам?

-Марк? Марк събуди се..няма нищо...това е просто сън. - братовчедка ми Се Рон ме буташе леко.
-С...Се Рон-а - станах рязко и се огледах. Бях в синята стая в къщата на чичо ми - колко е часът?
-03:13...,но Марк добре ли си? Какво толкова сънува? Беше много уплашен, викаше и се въртеше. Не можеше да си намериш място..
-Не знам. Явно не е било но важно, че да го запомня. - Успокоих я - Върви да спиш, аз отивам да пия вода.

Не спрях да мисля за това цяла вечер. Не можах да заспя отново, стоях и мислех какво означава този сън.

--Няколко часа по-късно--

-Пич закуската е готова - повика ме Техюнг.
-Идвам. - станах, облякох едни панталони и отидох в трапезарията - колко е часът че закуската вече е готова?
-Точно... 08:34. Хайде по-бързо яж, че трябва да тръгваме.
-Хубаво.

Вече бяхме готови и се качвахме в колата. Шофьорът потегли. Докато чакахме на един светофар, видях Ким Су Хьон. Тя тръгна да пресича улицата, но към нея се беше засилила една кола.

-КИМ СУ ХЬОН! - извиках с всички сили.

#####################
Нова глава. Малко се забавих с качването, но си нямах и представа какво да пиша. Но нали сега съм написала нещо. Така надявам се да ви е харесало. Лов за всички и също само аз ли нямам търпение за 13.02? 😂😂😂❤❤