The challenge

Част 7

-Днес докато идвах към училище, стана катастрофа. Ким Су Хьон...тя беше в центъра на проишествието.
-Какво стоиш тогава? Да тръгваме!
-Да.

Аз и Санг И Джи тръгнахме към болницата, където е настанено момичето.

-От кога се познавате?
-От както дойдох да уча тук..много исках да сме приятели, защото я харесах, но ми казаха да не се занимавам с нея, защото била неудачница. Няколко дни я защитавах, но след това я оставих, защото ме заплашиха.

Разказах и всичко, неусетно стигнахме до болницата. Влязохме вътре и отидохме да попитаме, къде се намира стаята на Су Хьон. Когато ни упътиха, тръгнахме към дадената стая. Почукахме на вратата и тих глас се обади от вътре.

-Да? Готова съм...
-Ким Су Хьон...
-И...Джи...какво правиш тук?
-Марк Ми каза, ще си претърпяла инцидент. Той искаше да дойдем, а когато ми разказа тръгнахме веднага.
-Марк?
-Здравей Су Хьон-а. Как си?
-Добре съм, но ти...ти ли си бил този, който е повикал линейната?
-Даа, но ти откъде разбра? - почесах се зад врата, защото ми стана неудобно.
-Сестрите ми казаха. Благодаря ти! - усмихна се тя - Но ти...защо си го направил?
-Как да гледам...аххх защото си ми приятелка, затова!
-Деца моля оставете пациентката да си почива, вече е късно, елате утре! - усмихна се лекарката която влезе в стаята.
-Марк...?
-М?
-Наистина ли ме смяташ за..приятел?
-Разбира се - усмихнах се - сега ще тръгваме, но утре пак ще дойда. Обещавам!
-Чао.

Излязохме от болницата и тръгнахме към спирката.

-Искаш ли да дойда с теб? Не е хубаво да се Разхождаш сама по нощите. А и заради мен се забави.
-Добре.
-И Джи-я, а ти от колко време се познаваш с Су Хьон?
-Ами от близо 10 години, биологичните ми родители загинаха в катастрофа, а леля ми не искаше да ме гледа. Била съм на 6, затова ме е оставила в сиропиталището. Там само Ким Су Хьон беше колкото мен. Станахме най-добри приятелки, но когато дойдохме в тази гимназия ни разделиха в различни класове. И Джени беше с нея, но започнаха да я тормозят, затова че е сирак и Джени я заряза. От там самочувствието и се срина и тя спря да разговаря с мен в училище. След това мен ме осиновиха и тя напълно спря да общува с мен.
-Не разбирам, какво толкова и има, това че е сирак...това е гадно. О автобусът дойде. Хайде качвай се.
-М.

С И Джи се качихме. Автобусът потегли, а не след дълго стигнахме спирката на която трябваше да слезем с момичето.

-Аз съм на следващата спирка.
-Слизаме ли?
-Да, но Марк..може ли да те питам нещо?
-Разбира се! - усмихнах се - Какво има?
-Виж...ами..ти наистина ли харесваш Джени? До сега съм ви виждала само да се държите за ръце и да се прегръщате, но ти не изглеждаш много щастлив с нея..
-Какво имаш предвид? Обичам я, затова сме заедно!
-А тогава защо гледаше Ким Су Хьон толкова...
-Санг И Джи! Не искам да обсъждам личния си живот с теб. Къде живееш? Можеш ли да стигнеш сама до там?
-Да ето там..прибирай се стана късно.. Ще се видим утре Марк!

--следващия ден в училище--

-Тази Ким Су Хьон и днес не е тук. Какво и ли има?
-Как какво дано се е самоубила някъде!! - момичетата обсъждаха Су Хьон.
-Нее глупости, по добре някой влак да я е блъснал. - смяха и се те, аз не издържах. Тръгнах да се изправям, но Ви ме спря.
-Аз ще се оправя. Спокойно. Яа Лиса, дръж си езика зад зъбите. Ти Се Рон-а също. Не стига, че видя какво стана, а пак говориш.
-Се Рон-а, какво е станало? Наистина ли някой влак я е блъснал?
-Джени МЛЪКНИ! - изпратих се рязко, а столът падна назад - Замълчи най накрая. Ким Су Хьон беше блъсната от кола вчера, докато идваше към училище. Сега вратът и е счупен, както и кракът, има ухлузвания по цялото тяло, А ТИ ПРОДЪЛЖАВАШ ДА ГОВОРИШ ГЛУПОСТИ?

$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
Нова глава за вас! Не знам как харесвате тази боза, а още повече как може да пиша тези глупости😂😂😂😂😂, но щом ви харесва ще продължавам. Обичам вии❤❤❤