The challenge

Част 13

Мъжът си тръгна радостен, но Марк изобщо не беше щастлив. Той се струполи на земята и се загледа надолу.

-Марк оппа? Оппа какво има?? - Джени дотича при него и го побутна няколко пъти, но той не направи нищо. Просто стоеше и гледаше с празен поглед.
-Къде е Су Хьон? Юнги къде Е ТЯ? - полека увеличи тона си.
-Марк спокойно не е мъртва! Трябваше да го излъжа, за да я защитя. Тя е в болничната стая, простреляна е!

Момчето стана бързо и се затича към бунглото на лекарката.

-Гледна точка Марк-

Тичах възможно по-бързо към лекарския кабинет. Трябваше да видя Су Хьон. Влязох в бунгалото.

-Су Хьон-а - извиках.
-Момчее - жената излезе от едната стая - не викай, момичето е тук.
-Може ли.. Да я видя?
-Разбира се..

Влязох в стаята.. Су Хьон лежеше на леглото и не помръдваше.

-Какво и е? Тя защо не помръдва?
-Просто е в безсъзнание.. Тя ще се оправи не се притеснявай.
-Не не.. Това не може да бъде.. Защо трябва това дя се случва с нея.
-Марк? Марк? Ехо Марк???

Отворих очи. БамБам стоеше над мен.

-Марк? - аз се заоглеждах - Марк добре ли си? Какво толкова сънува, че трябваше така да викаш? Събуди ме.
-БамБам? Къде сме сега?
-В планината на лагер..
-Колко време сме тук? Какво се случи преди да си легнем?
-Ами от два дена и какво сме правили?!? Бяхме при Джимин и Техюнг. Хьонг не помниш ли?
-Ким Су Хьон добре ли е?
-Не знам.. Какво има? Защо питаш и за нея пък сега?
-Ъъ... Нищо... Заспивай..

Било е само сън!?! Изглеждаше толкова реално. Не може да бъде. Въздъхнах тежко. Олекна ми, че това е било сън. Въртях се в легрото известно време, след което заспах.

-на сутринта-

Станах рано, измих се, облякох се и излязох. Отидох в гората да потичам. През цялото време мислех за Су Хьон. Исках да я видя. Успокоих се, че ще я видя на закуска, сложих си слушалките и тръгнах.

След около 30 минути погледнах часовника си. Беше време за закуска. На спринт изтичах до закусвалнята. Влязох вътре и се заоглеждах за Ким Су Хьон. Тя стоеше на една маса с И Джи, говореха си и се смееха. Взех си табла с ядене и отидох при двете момичета.

-О, здравей Марк.
-Момичета как сте?
-Добре, защо? - попита И Джи, а аз не отделях погледа си от Су Хьон.
-Тии как си?
-Аз? Добре съм.. Защо питаш?
-Ами... Не не нищо.. - взех си таблата, станах от масата и отидох при момчетата.

--гледна точка Су Хьон--

Марк изглеждаше по-странно от обикновенно. Не сваляше поглед от мен и изглеждаше някак... притеснен.

-Яа Ким Су Хьон какво си направила на Марк оппа, че не сваля поглед от теб?
-Джени.. Защо си мислиш, че съм му направила нещо? На мен също ми е странно..
-Не знаеш? Казваш, че не знаеш? - развика се и опита да ме хване за косата, но спрях ръката и.
-Нямаш причина да ми дърпаш косата и да ми викаш. Затона спри да ми досаждаш и да ме торозиш.
-Джени ела, не се занимазай с хора от по-ниско от нашето ниво - хвана я Се Рон.

Те се завъртяха и се махнаха. Аз и И Джи си седнахме и продължихме закуската. След това главният учител ни повика вън. Всички се строихме и той започна да говори.

-Деца скрили сме 20 кутии в гората. Ще теглите листчета, за да се разделите на 4 отбора с по 5 ученика с капитаните: Ким Се Рон, Джимин, Дже Бум, Хосок. В кутията има листчета с различен цвят за всеки капитан. Розов за Се Рон, зален за Джимин, червен за Дже Бум и син за Хосок.

Всички се наредиха да теглят. Дойде моят ред. Мушнах ръката в кутията и когато извадих, листчето което държах бе..