The challenge

Част 9

--Няколко дена по-късно--Су Хьон--

Вече ме изписаха от болницата. Днес беше първият ден, в който трябваше да отида на училище. Докато бях в болницата мислех над всякакви неща. Размишлявах за много неща е живота си. Бях решена да спра да се давам толкова лесно. Не можех да търпя повече унижения. Исках да покажа на всички, че аз вече няма да се давам толкова лесно.

--Няколко часа по-късно--

Вече бях пред училище. Всички ме заобикаляха, а аз стоях и гледах. Беше ме страх, дали ще се справя!? Вдишах, издишах и тръгнах навътре. Когато влязох в стаята, всички ме гледаха с пронизващи погледи.

-Я виж тии, кой взе че се появи - заобиколи ме Джени и мина пред чина ми, като се подпря с ръце на него.
-Джени - казах, поглеждайки я право в очите.
-М?
-Разкарай се от погледа ми! - отвърнах без да се замислям и си седнах на стола.
-От кога можеш да говориш така Су Хьон-а??
-Джени остави ме!
-Су Хьон-а - викна мъжки глас зад мен, обърнах се и..
-Марк - станах рязко и отидох до него - как си?
-Аз ли? Добре съм.. Ти? Ти как си?
-И аз съм добре Марк.. Благодарение на теб. Благодаря ти! - казах и прегърнах момчето пред мен.
-Ким..Су..Хьон.. как.. смееш.. да прегръщаш.. гаджето ми? - извика Джени с леки прекъсвания между всяка дума.
-Джени не и се карай за такова малко нещо!! - защити ме Марк.

Тя удари чина, на който стоя и се седна на мястото. В следващия момент учителят влезе и часът започна. Марк бързо се намърда и седна на стола до мен.

-Здравейте деца. Как сте? Нека проверим отсъстващите. - Господин О започна да проверява по номера - Ким Су Хьон..
-Тук съм Господин О. - усмихнах се широко.
-Су Хьон-а как си? Добре ли си след катастрофата?
-Разбира се Господин О.

Часът продължи спокойно. Марк през цялото време се усмихваше и ме гледаше все едно вижда идола си.

Времето за обяд дойде и отидох в закусвалнята.

-Су Хьон-а... - някой извика името ми и се обърнах - Как си Су Хьон-а??
-И Джи-я.. - прегърнах приятелката ми - добре съм! Ти как си?
-Добре.. Даже повече от добре! - засмяхме се - Ела нека отидем да ядем. Мнооооого съм гладна Су Хьон-а.
-Да, добре - засмяхме се и продължихме.

След обяда с И Джи се разделхме и влязохме по стаите си.

₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩
Най-накрая нещо и от мен. Отдавна не съм качвала... Нямах идеи, но важното е че сега новата част е тук. Мда.. Скоро ще има още нови неща, защото се случиха някои неща и сега съм пълна с идейки.