The challenge

Част 4

--Гледна точка на Су Хьон--

Повярвах му, колкото и да ми се искаше да не му, но от много време не съм имала приятели и се поддадох. Много се надявам той да не ме предаде.

Отидох в банята и си измих косата на мивката, после язлязох да изчакам Марк отвън. Две минути по късно той дойде с екипа ми за физическо.

-Заповядай.
-Благодаря. Отивай аз ще се преоблека и ще дойда.
-Добре. - усмихна се той, а аз влязох отново вътре.

Когато бях готова излязох и отидох към стаята. Отпред ме чакаха Джени и Се Рон. Като ги видях, опитах просто да ги подмина, но разбира се няма как да стане така както съм решила.

-Яа Ким Су Хьон ще ме подминаваш..
-Да ще те подминавам.
-Су Хьон-а Марк е мой, затова не го пипай. Разбра ли?
-Джени не помниш ли...преди бяхме неразд....
-Млъкни! Какво, всеки път ще ми мърмориш това ли? Няма ли да ме оставиш намира най сетне?
-Какво става? Су Хьон-а ела трябва да видиш нещо - каза засмят Марк и ме дръпна за ръката - Какво стана? За какво Говорихте? - попита като стигнахме покрива.
-Моля те стига с въпросите. Просто говорихме... Не може ли момичета да говорят по между си?
-Може, но ти, Се Рон и Джени... Не ми се вижда много правилно.
-Стига. Защо се интересуваш от това?
-Защото...забрави, хайде да слизаме надолу.
-М.

Когато влязохме в стаята всички момичета ме гледаха с пронизващи погледи. А най-много Джени.

--Гледна точка на Марк--

-Яа Марк ела за малко. - извика ме Се Рон и излезе отвън.
-М.
-Какво ти става? Защо я защитаваш? Ако мислиш да се сближаваш с нея, от кажи се!
-Защо да се отказвам? Не съм като вас! Не намирам нищо лошо в нея!!!
-Добре прави каквото искаш, но след това ще съжаляваш, че не си ме послушал.
-За сега не съжалявам, значи няма да съжалявам и след 1 седмица или след 3 месеца. Се Рон-а...
-Замълчи! Ти не си братовчед ми Марк...ти си някакъв друг Марк, но не и моя. - тя се врътна и се махна.

Помислих, помислих пък се врътнах и си влязох в стаята. Техюнг дойде до мен и започна да ме дърпа.

-Марк ела за малко.
-Защо? До сега бях вън, да беше дошъл..
-Баща ми те вика.
-Аха добре.
-Какво каза на сестра ми? Какво ти става? Разбирам, че харесваш Ким Су Хьон, но защо си само зад нея? Ако тя греши отново ли ще си до нея, че да я защитиш?
-ТеТе стига...просто
-Просто сложно, ако искаш да докажеш, че не става нищо между теб и нея, спри да и обръщаш внимание и прави както правим всички останали. А ако продължиш да стоиш с нея, ще станеш същия. Предупреждавам те.
-ТеТе просто ме заведе до кабинета на баща си и се махай.
-Добре..ето там. Късмет.
-М. - вдигнах ръка, да му кажа да се маха и се почесах зад главата, след което влязох в офиса.

--Гледна точка на Су Хьон--

Влязох в стаята и си седнах на мястото. Техюнг повика Марк и той излезе. Всичко момчета излязоха и отидоха някъде и останахме само момичета. Всички ме гледаха с пронизващи погледи. Не можех да се завъртя, макар всички да викаха името ми. Сложих си слушалките и не слушах никой.

По едно време някой дойде до мен и прекъсна песента, като ми махна едната слушалка. Обърнах се и видях студеният поглед на Марк.

-Местя се. От сега на татък ще  седя до Джени. - дой се завъртя и се махна, без да ми позволи да кажа и дума.

Но...нали искаше да сме приятели. Помислих си. Знаех си, че ще ме предаде. Не трябваше да му вярвам. Мислех докато гледах как се мести. Учителят влезе и часът започна.

През цялото време гледах Марк, който си говореше и се смееше с Джени. Винаги става така, един повече или по малко, няма разлика. Обърнах се към дъската, но в същото време звънеца би.

-Отговорник.
-Внимание. Поздрав.

Всички се поклонихме. Аз си легнах на чина и затворих очи.

Мина и останалата част от деня, като Марк се държеше като останалите. Макар да ме предаде се радвам, че поне имах приятел за 1 час...и този приятел беше Марк Туан.

?¿?¿?¿?¿?¿?¿?¿?¿?¿?¿?¿?¿
Нещо ново да се появи в тази историйка. Надявам се, че ви е харесало...малко е 700 думи, но не бях в настроение  да пиша известно време. Тъъъъ ако ви е харесало харесайте или  коментирайте с мнение.