The challenge

Част 11

-Юнги моля те... Ти.. Ти си пиян Юнги.. Моля те остави ме... - разплаках се.
-Су Хьон-а, всъщност аз не съм пиян... В трезво състояние съм скъпа моя -каза ми, се усмихна мазно и ме бутна на леглото.

Той легна върху мен и притисна ръцете ми в здрава хватка. Момчето слепи устните ни в груба целувка. Аз завъртях главата си, за да се измъкна от него, но това не му попречи. Той продължи с малки, груби целувчици по врата ми, като не пропусна да остави няколко синьо-лилави петна. Продължи на долу, а аз се дръпнах възможно повече, но без успех. Той не ме пусна. Реши че тениската ми ми пречи и я разкъса, останах само по сутиен. Той спря, погледна ме и прехапа долната си устна.

-Моя си! - каза ми.
-Юнги моля те.. Не го прави.. Юнги... - накара ме да малъкна, като слепи устните ни.

Момчето продължи надолу. Премахна анцунга с който бях, при което останах само по сутиен и гащички. Той захапа долната си устна и се приближи към мен.

-Мин Юнги - извика познат глас - какво си мислиш, че правиш с нея?
-Се Рон-а разкарай се. - изръмжа той.
-Шуга махни се от нея! Веднага!!!
-Какво ще кажеш ти да се махнеш!?! Ние се забавляваме! Нали така Су Хьон? - той ме погледна с пронизващ поглед. Казващ ми да се съглася, аз само кимнах.
-Су Хьон-а...?
-Тук спокойствие няма - каза Юнги, след което стана от мен, отиде до гардероба, извади една тениска и ми я подаде - облечи се!

Облякох я и станах. Той беше с гръб към мен, затова се опитах да избягам, но без успех. Той не хвана и ме задърпа на някъде. Излязохме от стаята ми, а след това и от бунглото. Тръгнахме към гората.

-Юнги къде отиваме.. Юнги...
-Замълчи скъпа.

След близо 5 минути забавихме крачката. Видях една барака точно на там тръгна и Шуга. Той отвори вратата и ме набута вътре. Там имаше легло, белезници и камшици. Без да се замисля той взе едни от белезниците.

-Дай си ръцете.
-З...за..защо?
-Не питай, а си дай ръцете. - Той ме закопча за леглот - Късмет. Съжалявам, но ти давам съвет викай. Викай възможно по силно. Така ще те чуят повече хора.

Изтръска дрехите си и излезе от бараката.

-Юнги.. Юнги къде отиваш.. Юнги не ме оставяй тук.. Юнги.

Нямаше начин да ме чуе. Той си тръгна. Какво имаше предвид с това което каза? Да викам? Какво трябва да значи това? Опитах да измъкна ръцете си, но не се получи. Бях объркана. Чух изстрели. Помислих си, че някой е отишъл на лов. Две минути по-късно Юнги влезе в бараката.