Завинаги твоя

Глава 1

Събудих се от махмурлука.Беше едва втория ден от началото на май,а навън беше адски горещо.Станах от леглото,клатушкайки се към банята.Обърнах се назад и видях,че на леглото ми лежи момче.Влязох в банята и се освежих.Погледнах се в огледалото-по дяволите.Приличах на наркоманка след свръх доза.Очите ми бяха кървясали,а между бедрата ме болеше.Хванах косата си на конска опашка и се върнах в спалнята.Сега видях,че момчето което лежеше на леглото ми беше Дилън Маршъл.Дилън беше старото ми гадже ,което мама и татко въобще не одобряваха.Според татко той пласира дрога и такива разни ,но аз не му вярвам.Разделихме се преди две седмици,но снощи искрите явно са ни подпалили доста.Отново.Отидох до него и го възседнах.
Той отвори очи :
-Добро утро,кифличке! Как спа?
Не съм сигурна дали имахме време за сън след снощното парти и "подмятането" в леглото.Наведох се към него и го целунах.
-Спах добре.
Той ме хвана за задника и ме завъртя под себе си.
-Обичам те....-той тихо промълви.
-Аз теб....
Преди да кажа последната дума,чух как някой паркира на алеята пред вкъщи.О не.Не не не.Не и нашите.Трябваше да се върнат утре,не днес.По дяволите.Дилън тъкмо свали боксерките си ,когато го избутах от мен и му наредих да се омита по най-бързия начин.
Сложих си къси черни панталонки и потник в същия цвят.Слязох по стълбите възможно най-бързо,готова да чуя как нашите ми четат конско за това как смея да правя парти , от което всички съседи ще се оплакват месеци наред.
Отварям вратата и пред мен изникват не нашите,а седем ченгета,които ме гледат доста лошо.
-Амбър Джоунс?
-Да аз съм.Какво търсите тук?
-Срещу вас беше подаден сигнал,че снощи сте допуснали пласьори на дрога в къщата си.Ще може ли да разгледаме?
Треперех.
-Влезте.Но не смятам,че ще откриете нещо.
Полицаите влязоха,а тях ги следваха три кучета.Гадните псета душеха навсякъде и се катереха където им види погледа.Внезапно Дилън слезе.
-Какво правят ченгетата тук Аби?
Мразех да ме наричат Аби,предположение че се казвам Амбър,но както и да е.
Обясних му как стоят нещата и той сякаш пребледня.
Изведнъж едно от кучетата започна да лае.Беше до дивана в хола и драскаше нещо.
Изтичах след полицаите да проверя.
Единия полицай повдигна дивата и изкара някаква торбичка отвътре.Кръвта ми се смрази.Той я отвори и бръкна вътре.В момента ,в който остави торбичката на дивана знаех,че съм загазила.Той изкара малко пликче пълно с бял прах. Отвори го и го помириса:
-Какво ще кажете за това ,г-це Джоунс?
-Нямам ни най-малка представа какво е това.Не е мое.Може просто някой да го е оставил там.
Той ме погледна с ядосан поглед:
-Облечете се г-це Джоунс.Идвате с нас в участъка за разпит.
Той мина зад мен и се насочи към Дилън.Погледна го и нареди:
-Закопчайте го.
Другите ченгета го закопчаха,а аз отидох да се преоблека.Какво щях да кажа на нашите?Дрогата не беше моя,мамка му!Някой ме е натопил!

~Няколко часа по-късно в участъка~
-Дрогата не е моя!За кой път ви го казвам?Не разбирате ли?!Не е моя!
След два часа разпит,ченгетата още не ми вярваха.Смятаха, че укривам притежателя на дрогата.Бях на ръба на нервна криза.Имах нужда да изпуша една цигара.
Млад полицай ,около 30-те стоеше срещу мен.Очите му бяха зашеметяващо красиви.
-Питам Ви отново-чия е дрогата!?
Идеше ми да извикам:
-По дяволите полицай,кълна се че щом нашите се върнат от Тексас утре ще ги накарам да осъдят целия ви участък и да подадат молба лично срещу вас за задържане на невинен човек против волята му!Пуснете ме да си ходя!
Той само ме погледна и ми се изсмя:
-Това,че карате Lamborghini със сребърно покритие и че баща ви е шеф на най-голямата фирма в целия район не означава че сте богиня г-це Джоунс.Всеки трябва да си знае границите.А вие нарушихте вашите.И то доста.
Погледнах към табелката с името му:
-Наясно съм с това ,полицай Кларънс.Но.......защо по дяволите трябва да съм тук ?!
Изпищях последните си думи.
В този момент телефонът извъня,а той вдигна.
-Да.Здравейте господине.Да,тук е.В момента я разпитваме.Добре.Ще ви я дам.
Той ми подаде слушалката.
-Ало?
-Амбър Джоунс!-гласът на тате прозвуча като крясък в ушите ми-Яко си го загазила момиче!Почакай да се върнем и ще видиш ти!
Оставих слушалката бавно на бюрото.
-Той не е в настроение сега.Говорете вие с него.
Ченгето взе слушалката и започна да говори с баща ми.
Накрая след като затвори,Кларънс добави:
-Яката си го загазила маце.Татенцето е мноооого ядосан.
Той ми намигна и излезе от стаичката за разпит.
Подпрях глава на ръба на бюрото и си излях цялото слово.Ами сега?

Здравейте хора!😀Ето я и първата дългоочаквана глава! За тези,които не знаят ,тази история е прадължението на "Ти си моя".Надявам се да ви хареса ❤❤ Коментирайте и гласувайте !Обичам вииии💓💓💓💓💓💓💓