Завинаги твоя

Глава 7

Бяхме на дивана в хола и хапвахме пуканки.След чудесната вечеря,която той направи бях готова да заспя.Алекс беше на една-две ръце разстояние от мен. Личеше че му се доспива. Гледахме някакъв екшън филм,когато изведнъж някой започна да драска на вратата.
-Алекс...някой драска на вратата.
Той стана и излезе вън.
Забави се повече от очакваното,затова реших да ида и да проверя.
-Алекс?Къде си?
Видях силуета му на няколко метра от обора.Той държеше нещо в ръка,увито в парцал.
-Какво е това ?
Малка муцуна се появи от парцала в ръцете на Алекс.
-Виж кой намерих.
Малко кученце,порода голдън,
показа муцуната си.
-Оо колко е сладко! Вкарай го вътре.
Той остави кученцето на дивана и ми помогна да се придвижа до дивана.
Двамата седнахме един срещу друг и започнахме да галим кучето.
-Момиче е-Алекс тихо промълви.
Усетих,че очите ми се затварят.Бях адски изморена, а не ми се искаше да заспивам пред Алекс.
-Спи ти се.
-Не,няма такова нещо.
-Искаш ли да ти помогна да се качиш?
-Тази вечер ще спя тук.Но какво ще правим с нея?
Малката жълта топка ближеше ръцете ни.
-Ако искаш ще я оставя в пристройката.
Замислих се дали да не му кажа да остане да спи тук.
-Ако искаш може да останеш да спиш тук.Има свободна стая до моята.
-Сигурна ли си?
-Да, спокойно няма проблем. А и не искам да съм сама.
-След малко се връщам.
Той излезе,а аз продължих с филма.Някакси усещах,че се влюбвам.Бях тук от едва два дни,а вече май бях хлътнала до уши.Малко след това съм заспала с дистанционното в ръка.

.....На другата сутрин.....
Слънчевите лъчи огряваха стаята.Размърдах се,за да намеря телефона си.Докоснах обаче ръката на Алекс.Той да не би да..?Обърнах се и видях че съм в прегръдките му.О боже.Бяхме завити с одеяло,а той беше поставил глава на рамото ми.Ако дядо ни беше видял какво ли щеше да си помисли.
Станах възможно най-леко и излязох навън да видя кучето.Отворих вратата и оттам излезе малката жълта топка.Вдигнах я и я прегърнах:
-Да видим....Имаш нашийник-значи си на някого.
Разгледах старателно нашийника ,но никъде не пишеше име или на кой принадлежи.
-Е,значи си оставаш за мен.
Прегърнах я и реших да я взема с мен в обора.Днес трябваше да продължим с работата по боксовете ,затова изведох конете навън.Тропота от копитата им по цимента ме караше да се успокоявам.
Пуснах ги на ливадата и отидох за Арес.Той отново риташе с копита.
-Успокой се момче!Кротко.
Погалих го и го изведох навън.
В този момент Алекс се появи.
-Добро утро!
-Добро утро и на теб.Виждам че си станала преди мен,а?И кракът ти е по-добре.
-Реших,че ще е хубаво да ти помогна с работата.А относно него-посочих към крака си -чуствам се доста по-добре.
Той още търкаше очите си.Беше облечен с черна тениска и къси черни гащи.
-Не те усетих кога си станала.
И би трябвало.Снощи явно е заспал и тогава ме е прегърнал.
Бях наведена и когато се изправих забелязах,че той ми зяпа задника.
-Ти да не би да ме зяпаш Алехандро?
Той се ухили:
-Няма такова нещо.
-Добре тогава ,защото мисля че ще трябва да направиш една кучешка колибка за Сузи.
-Сузи?!Така ли я нарече?
-Аха.Така.А сега си стягай задника и започвай.Аз ще се оправя с всичко тук.
Той се обърна и отиде да върши своята работа.Последвах към 10те оставащи бокса.Утре щеше да има посетители,а това означаваше че трябва всичко е бъде ток и жица.Сложих гумените ботуши и започнах.

...........3 часа по-късно........
Оставаше ми един бокс.Последния бокс,който беше на Арес.Влязох вътре.Всичко беше чисто,нямаше дори едно мръсно петънце.Хранилката беше пълна,а водата беше застояла ,но пълна до горе.
Нима той не се храни?
Извиках Алекс и му обясних как стоят нещата.
-Той не яде.Какво ще правим?
-Първо предлагам да върнем животните по местата им,а след това да се занимаваме с него.Какво ще кажеш?
Съгласих се с него.Накрая,след добре свършената работа от мен,отидох до стаята с принадлежности и взех нужните ни неща за езда.
Отидох до Алекс,който се беше подпрял на оградата,а Арес тичаше като луд пред него.
-Защо не го хванеш?
-Той не иска.
-Как така не иска?
Внезапно усетих болка в крака си.Залитнах напред и тупнах на земята.
-Виж Амбър не мисля,че си готова.
Изправих се и му казах да ми доведе коня.
Алекс тръгна към Арес и го доведе до мен.Сложих му седлото и се метнах отгоре.
В този момент той започна да върви назад.
-Спри!-казах го с най-настоятелния тон.
Той спря.Но прухтенето му не спря.Наведох се до ухото му и прошепнах:
-Знам ,че ти си умен кон.И знам,че не харесваш някой да стои на гърба ти.
Той сякаш в съгласие с мен,изцвили.
-Сега тръгни бавно и постепенно ускори.Но не ме убивай.
-Дий!
Той препусна бърз като вятъра.Всеки мой мускул се напрегна,в очакване да ме изхвърли на сеното ,но той не го направи.Бяхме толкова близо до другия край на оградата,че нямаше смисъл да му казвам да спре.
Приготвих се той да скочи.
Арес ускори дишането си и прескочи оградата.
В момента,в който се озовахме на ливадата без ограда,той рязко спря и наведе глава.
-Какво става момче?
Алекс дотича след нас:
-Защо спряхте?
-Помогни ми да сляза.
Алекс ме свали долу,а аз погледнах към коня.Краката му трепереха.
-Нека да го върнем обратно Амбър.Не е готов за тренировки.
-Но как той досега бягаше като луд!Не е възможно изведнъж да спре!
Дръпнах юздата му ,но той не тръгна.
-Арес!Тръгвай!
Той не помръдна.
-Тръгвай глупав кон такъв!
Той отново не тръгна.
-Амбър, пусни го. Дойде му в повече.
-Кое? Двестаметровия галоп ли?Не е възможно да не може да пробяга поне 300 метра галопирайки!
-Амбър дай на мен!
-Конят е мой Алекс!Аз решавам какво да правя с него.
-Амбър,той е изморен.Не е ял от дни.
-Как ще е изморен?Не виждаш ли че той постоянно тича?Защо не иска да тича с мен?
Алекс взе юздите ми:
-Ще го върна в обора.И точка.
Той свали седлото и го остави на земята:
-Постарай се да го прибереш.
Не можех да повярвам!Той ми казва какво да правя.Извиках му:
-Едно каубойче като теб не може да ме командва!Аз съм американка ,amigo!
Той се обърна и ми показа среден пръст:
-Майната ти,американке.
Седнах на земята и се направих на сърдита.

~Леле тази американка много сърдита бе😂😂💓Благодаря, че гласувате и коментирате 💙💙💙