Завинаги твоя

Глава 20

На другата сутрин се събудих рано,разтревожена че снощи не използвахме никакви предпазни средства.Не можех да мръдна от леглото,но поне Алекс ме гушкаше.Надигнах се леко и той промърмори:
-Не искам да си тръгваш.Остани до мен...
Но аз трябваше да си тръгна.Колкото и да не исках.
Облякох си дрехите и слязох долу.Алекс слезе моментално след мен и преди да тръгна рече:
-Не заслужавам ли поне едно довиждане Амбър?!
Тонът му не ми харесваше:
-Разбрахме се за това.Не усложнявай нещата.
Взех чантата си и излязох.Той стоеше на рамката на вратата и ме гледаше.Очите му сякаш поглъщаха всяко мое движение.
Запалих колата и потеглих.Изведнъж вълна от емоции ме заля и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми.Мамка му,аз наистина бях влюбена в него.Никога досега не съм изпитвала такова чувство.За мен той беше човекът,който заслужавам.Но аз го загубих.Загубих го заради това че се страхувам за живота му и не искам да го наранят.Беше по-добре да се махна.Да ме забрави.Аз да го забравя.
Малко преди да стигна до ранчото,избърсах сълзите си и бях готова да се сбогувам с всичко.
Паркирах колата,а дядо ме чакаше пред къщата.
-Амбър мила!Баща ти те търси по телефона.
Татко?!За какво ли ме търси.Взех телефона от дядо и заговорих:
-Как си тате?
-Добре съм.Ти как си?
-Не много добре. Бих искала да знаеш че се прибирам в Маями.Ще взема Арес с мен.
-Както искаш мила.Ще изпратя хора да те приберат.
-Благодаря ти.
-Ще те чакаме.
И затвори.Дадох телефона на дядо и го прегърнах.Казах му че си тръгвам и че не искам  да ме пита защо.Качих се в стаята и започнах да събирам багажа си.Плачех и мятах дрехите си в куфарите.Не можех да спра.След час когато вече се успокоих ,слязох към конюшнята и приготвих Арес.Взех всичките му принадлежности и  го изведох навън.Дядо дойде до мен :
-Не си тръгвай Амбър.Остани още малко.
-Дядо не.Искам да се върна.Тук не е моето място.
-Но ти обичаш Алекс.Нали?
Погледнах го:
-Дядо няма такова нещо!Всичко си беше просто флирт.
-Заради подобен флирт баща ти се пръкна на бял свят преди 44 години.
-Моля?!-стана ми адски смешно.
-Да.И не се смей.
-Виж разбирам те,но не мисля че трябва да остана.Имам си собствен живот в Маями и искам да се върна към него.Липсват ми...много неща.
Погледнах към Арес,който тичаше на поляната:
-Ще се грижа добре за него.Ще му намерим място в Black horses industry.Там той ще бъде много щастлив.
-Не забравяй че дивото у него още съществува.Не можеш да го опитомиш напълно.Затова внимавай с него.Аз ще отида да подремя.
-Добре дядо.Обичам те.
Прегърнах старият ми дядо и отидох в постройката на Алекс.Огледах всичко наоколо и спомените ме заляха като огнена вълна.
Моментът когато той ме притисна към стената и не спираше да ме целува.Капките от мокрото му тяло,стичащи се надолу по мускулестото му тяло.Споменът как ми каза че съм лесна.Тогава думите му ме зашлевиха право в лицето.Никога не очаквах че ще се влюбя толкова в него.Или въобще в някой.Дилън щеше да ми го отнеме.И това ме побъркваше.Седнах на леглото и в този момент чух паркираща кола.Излязох от постройката и очите на Алекс се впериха в моите.
Той мигновено дойде до мен,бутна ме към стената и ме накара да увия краката си около гърба му.
-Алекс....-едва пророних между целувките ни-Всичко това е грешно.
Той сякаш изръмжа:
-Нищо с теб не е грешно.
Той се обърна и ме остави на леглото:
-Нямаш и ни най-малка представа колко те искам.Желая те.Обичам те.Искам да си моя.
-Тогава ми дай всичко.
Не помня колко време сме стояли в къщичката ,но ясно си спомням че тя сякаш се тресеше от виковете ми .Но нищо от това,което се случи нямаше да ме накара да остана.

*Няколко часа по-късно*
Оставих Алекс да лежи изтощен от креватната ни игра и когато хората на татко дойдоха,качиха Арес на ремаркето и потеглихме обратно за Маями.Дядо беше тъжен.Бях му обещала да остана доста дълго,но...нямаше как.Маями ме чакаше.Море,плаж,купони и веселия.Колко исках да се върна там,да се напуша с наргилето си и да забравя всичко.О мамка му.Щях да си живея стария живот .А старата непослушна Амбър отново щеше да завладее всяка частица от тялото ми,премахвайки добрата Амбър от мозъка ми.Ала спомените от Тексас щяха болезнено да ми напомнят как благородния каубой в живота се превръщаше в бога на войната в леглото.
Той беше този,който ме управлява.Аз бях тази,която му се подчиняваше независимо от всичко.И се мразех затова че го изоставям.Мразех се....че въпреки че го обичам,щях да го забравя.

*Здравейте хора!Знам, че чакате много за  всяка следваща  глава и това ви изнервя доста.Опитвам се да бъда по-бърза с качването на главите ,но явно не ми се получава.Както и да е,искам да благодаря на всички,четящи както тази история,така и останалите ми истории.Това означава много за мен❤️❤️❤️Продължавайте да коментирате,гласувате и искам да го кажа отново-БЛАГОДАРЯ ВИ!!!❤️❤️❤️❤️*
P.s В следващата глава ще сложа снимка на Алехандро😁😁😁(и ако някъде съм допуснала грешки,моля да ме извините)❤️❤️❤️