Завинаги твоя

Глава 16

Някой галеше косата ми.Отворих очи и видях мама пред себе си.Навън беше тъмно:
-Мамо?Ти...ти какво правиш тук?
Бях в стаята си, а татко влезе в този момент.
-Амбър!Как можа да тръгнеш така!Толкова си безотговорна!
Той ми беше бесен,дядо ми беше бесен,а мама само стоеше и ме гледаше:
-Баща ти....-тя го погледна-искаше да каже че всъщност май трябва да се върнеш в Маями,защото тук създаваш неприятности на дядо си.Въобще на всички.
-Моля?!Какви неприятности?!
Вие ме накарахте да дойда тук,а сега ме обвинявате затова че съм създавала хаос в живота на дядо за няколко дни!Що за хора сте вие?Замалко да умра,а вие ме мрънкате като малко дете!
Татко дойде до мен:
-Не смей да ми повдигаш тон,госпожичке!Знаеш ли как ни уплаши!Добре че беше помощникът на дядо ти,иначе сега щяхме да....!
-Ейдриън!Замълчи най-после!
Мама се намеси.Тате излезе от стаята и трясна вратата.
-Виж,Амбър....Ти си моята принцеса.Обичам те много.Естествено,че се уплашихме.Особено баща ти.Знаеш го какъв е.
Знаех що за стока е тате.Както си говори спокойно и стои мирно на масата,в следващия момент може да избухне за секунди ако някой го ядоса.След като навърших 15 години пубертетът яко ме удари и започнах въобще да не ги слушам и правех супер глупави неща.Не веднъж са ме вкарвали в участъка и не веднъж съм била спипвана с наркотици.Просто тате не знае за тези няколко пъти.
-Мамо....би ли викнала Алекс?
Тя ми каза че ще останат с тате тази вечер тук и утре ще си тръгнат.От една страна се радвах,че ще тръгнат,а от друга не.Мама излезе и аз отидох на терасата да изпуша една цигара.Взех кутията под възглавницата и излязох.След малко на вратата се почука.
-Влез!
Той влезе с бавни стъпки.Тих като пантера.Дойде до мен и се облегна на парапета.Погледнах нагоре и издишах пушека:
-Благодаря ти.Спасил си ме.
-Не бих те оставил да се удавиш.А и коня ти беше там също.
Изпуших цигарата и посегнах за втора.Той обаче взе кутията и я пъхна в джоба си:
-Защо насила се тровиш?
Погледнах към звездите:
-Мразя живота си.Знаеш ли защо?
Той ме погледна:
-Защо?
Влязох вътре и си взех плетената жилетка,дълга почти до земята:
-Искам да се променя.Да стана нормална.Омръзна ми да ме наричат дъщерята на Ейдриън и Емалийс Джоунс.Много малко от хората ме познават като Амбър.За повечето от тях аз съм просто поредното дете,израснало в богато семейството с възможности до небето.
-Какво лошо има в това семейството ти да може да ти осигури спокойствие и сигурност?
Погледнах право в очите му:
-Няма нищо лошо в това.Но понякога.....е друго.
Леко потреперих.
-Амбър,нека влезем вътре.Хайде.
Той влезе и приседна на леглото.Аз седнах на леглото и гушнах едната възглавница.
-След като навърших 15 години,нещо сякаш коренно се промени в мен.Започнах да пуша,не спирах да ходя на фитнес и да се грижа за тялото си.Използвах всеки долар за козметика и дрехи.Изцяло занемарих ученето.Естествено нашите разбраха,че успехът ми е тръгнал надолу и изтърпях доста наказания след това.
-При мен всичко мина горе-долу добре.
Свих краката си и му посочих да дойде до мен.Той се облегна на рамката на леглото,аз сложих глава на рамото му и продължих:
-След това се кротнах.Но не задълго.Момчетата винаги са имали интерес към мен и винаги са ме закачали.Но така и не намерих някой подходящ.Всички бяха просто за една-две вечери.Последното парти,което направих беше пълна грешка.Нямаше да съм тук и нямаше да те познавам.Щях да съм отново по баровете и да правя каквото искам.Никой не може да ме спре да правя това което ми харесва.
Той въздъхна:
-Знаех че си луда глава, но не чак толкова.Защо си позволи да станеш такава?Защо толкова много те интересува мнението на другите?
Обърнах се на другата страна и легнах на възглавницата :
-И ти да беше син на богати родители,които карат последни модели коли,имат около десет имения и чието отроче кара Ламборгини Авентадор,което е цялото посребрено ще те попитам същия въпрос ако бях на твое място,а ти на мое.
Усетих го как се надвесва до мен и слага ръката си на хълбока ми:
-Ти не си като тях.Ти си различна.
Обърнах се към него:
-Лъжеш ме. Винаги си мислел че съм точно такава.Така е от деня,в който се запознахме и ти.....знаеш.
Обърнах се на другата страна,но той ме дръпна и леко ме целуна.
-Аз...сгреших Амбър.До сега никога не съм грешал, но просто...не мога да ти....
Преди да каже каквото да е било,той стана и седна на стола до леглото.В този момент татко влезе:
-Амбър,вечерята е готова.
Той изгледа Алекс странно и после погледна към мен:
-Идваш ли?
-Да тате.След мъничко.
Той кимна и излезе.Алекс тръгна към вратата.
Станах и го хванах за ръката:
-Какво щеше да кажеш?
Той ми се усмихна и излезе:
-Скоро ще разбереш.
Алекс излезе и аз се върнах на леглото.Щях да откача.
Слязох долу и седнах на масата.Татко почти не поглеждаше яденето си и всички мълчаха.Най-накрая реших да разчупя тишината:
-Дядо,как е Арес?След всичко това...
-Той е добре.Почива си.
-Само това ли?Има ли някакви наранявания ?
-След всичко това няма как да не има,но те уверявам че е добре.
Отново тишина.Татко обаче се намеси:
-Виж...Амбър.Мислим,че трябва да продадем коня.Той не е за такива теб.Такъв едър,висок и силен кон не е за градски момичета като теб.
Ядосах се.Станах и сритах стола зад мен:
-Нима се съмняваш,че аз....Амбър Джоунс,двукратна шампионка по езда в цял САЩ не мога да се справя след няколко годишно прекъсване?Татко,аз яздех Арина още на 10 годишна възраст,а ти ми казваш че не мога да се справя с Арес,така ли?Е,не си познал.
Дори не го изчаках да каже нещо,а направо излязох от къщата.Видях че Алекс беше в заграждението и тъкмо прибираше Арес вътре.Спрях се и се загледах в тях.Кълна се,че колкото и да мразех и Алекс и коня,същевременно ги обичах до полуда.