Завинаги твоя

Глава 24

Изминаха два месеца,а още не бях казала на Алехандро че съм бременна.Не смеех да се показвам никъде и почти постоянно си стоях вкъщи.Започнах да нося широки дрехи,а стегнатото ми тяло сега беше натоварено с двоен багаж отпред.Мама ме съветваше какво да ям и понякога така ме скастряше като ме видеше да пия че просто си нямате на идея.Не пиех тежък алкохол-само вино.Дядо звънеше почти всеки ден,а мама му казваше че всичко е наред и че скоро ще го посетим.Не знаех как щеше да реагира Алекс след като ме видеше в това ми състояние.Дали щеше да бъде удивен?Нещастен?Или ядосан?Не знаех.Но единственото нещо,на което се крепях беше че той няма да е там когато се върна в ранчото.
Спрях да яздя Арес веднага щом влязох в началото на 4тия месец и реших че ще е по-добре просто да го върна при дядо.Именно и затова щяхме да го посетим.
Една топла сутрин,тате запали колата и отиде да вземе Арес.Щом кончето ми пристигна пред къщата ни,децата от целия квартал поискаха снимка с него.Боях се че той щеше да ги нарани,но удивителното беше че лудия и избухлив Арес беше кротък като агне.След половин час снимки решихме че е време да потегляме.Бях навлечена с широка черна тениска с надписи и тъмни дънки.Пуснах косата си и сложих малко гланц за устни.Мама,татко и аз потеглихме за Тексас.Въпреки че беше рано,жегата ни караше да спираме и да проверим дали Арес има всичко нужно.От време на време поглеждах към телефона си.Не знаех защо.Просто хвърлях поглед и го пусках в чантата си.
Щом пристигнахме късно вечерта,бях размазана от път и исках да си легна.Дори не вечерях с нашите.Ако вечеря в 2 вечерта може да се нарече такава.
На другия ден станах рано и излязох да се разходя.Изведох Арес на поляната и го пуснах да тича свободно.Застоях се на оградата и гледах плавните му движения.Искаше ми се да мога да го яхна и да обиколим света заедно.В други обстоятелства,това щеше да се случи.Но не и сега.
Както дядо обеща,беше разпуснал всичките си помощници за няколко дни.След като съм си тръгнала,той наел няколко младежа да му помагат.Попитах за Алекс и дядо ми каза че е добре.Проблеми в семейството му обаче започнали да се появяват и той почти нямал свободно време.От работа,отивал право в къщата си и там го затрупвали с още работа.Едва му стигал дъха.
Както си стоях,изведнъж чух някаква кола да паркира на алеята.Не беше колата на татко.Обърнах се и видях как той излиза от колата заговорен по телефона.Говореше нещо на мексикански и доколкото успях да разбера ставаше дума че е забравил нещо.Изтичах до задната врата на къщата и се скрих вътре.Сърцето ми щеше да се пръсне.Отидох в стаята си и входната врата почука.Мама отиде да отвори,а аз стоях и треперех.Внезапно гласът му ме накара да затая дъх:
-Г-жо Джоунс!Как сте?
-Влез Алекс.Бих могла да кажа че съм доста добре.
-Бях забравил един сак с инструменти горе в стаята отляво.Мога ли да се кача и да го взема?
-Разбира се.
Мамоооо!!!Скрих се в тоалетната,но осъзнах че ако влезе вътре,той лесно щеше да ме намери.Затова се свих в гардероба за дрехи и зачаках.Стъпките му идваха право към моята стая.Лъжец.Бил забравил сака в стаята отляво.Да бе.Спрях да дишам и усетих присъствието му в стаята.
-Амбър?Тук ли си?
Внезапно една дреха тупна отгоре ми и аз изпищях.Помислих че е някое животно.
Той отвори гардероба и аз закрих корема си.
-Амбър?Какво по дяволите правиш тук?
Изправих се,все още прикривайки корема си:
-Здравей Алехандро.Моля да напуснеш стаята ми.
Минах покрай него,но той дръпна ръката ми и дрехите с които се бях закрила,тупнаха на земята.
Сега вече стана лошо.
-Амбър..ти..
-Казах ти да излезеш.
Тръгнах към балкона,но той ме дръпна рязко:
-Как така?Амбър та ти си бременна!От кой?Откога?
-Това не те интересува.Имам нов човек в живота си...и съм много щастлива.
Лъжа.Глупава и долна лъжа.
Той не спираше да гледа коремчето ми.
-В кой месец си?
-Защо да обсъждам  това с теб?
Той тръгна към мен и ме прегърна.Целуна челото ми и тихо рече:
-Не ме лъжи скъпа.Признай си че живота ти не струва без мен.Моя също не е по-добре без теб.
-Пусни ме.Пусни ме..
Той обаче не ме пусна.Притисна тялото си в мен и ме целуна.Да му се невиди,но му отвърнах.Исках го повече от всичко.И той ме искаше.
Той ме вдигна и увих крака около кръста му.Не.Не трябваше.Не.
Избутах го от себе си и казах:
-Остави ме да живея.Има ли значение от кой са децата?
Замлъкнах.
-Значи знаеш че са две?Мои са,нали?
Погледнах земята извиках:
-Защо се появи в живота ми?Защо ме накара да се влюбя до полуда и да страдам?Ти си виновен!!!
Внезапно усетих болка,която ме накара да затворя очи и усетих как залитам назад.Но Алекс ме хвана.
-Г-жо Джоунс!Амбър припадна!
След това нищо не помня.

-Госпожице  Амбър...как се чувствате?
Лежах в бяла стая и мама и Алекс бяха вътре.
Докторът ме попита отново;
-Натоварихте ли се?Как се случи?
-Аз...Ядосах се внезапно.Нищо ми няма.
-Радвам се да го чуя,но за всеки случай трябва да ви прегледам.
Той включи ултра звука и аз се сепнах:
-Искам да ни оставите насаме с доктора.
Алекс ме погледна и рече:
-Не мога ли поне аз да остана?Моля те Амбър..
-Казах не.Излезте.
И двамата излязоха.Докторът ме прегледа и установи че всичко е наред.
-Не се претоварвайте.Не е полезно за бебетата.
-Може ли да ви помоля нещо?
-Да,кажете.
-Ако Алекс ви попита нещо относно това-посочих към корема си-Моля ви.Не му казвайте .Не искам да знае.Разбрахме ли се?
-Разбира се госпожице.
-Благодаря ви.
След като бях готова да напусна болницата,на изхода 'и Алекс ме хвана за ръката и рече:
-Моля те.Остани с мен.Трябва да поговорим.
Нямах сили да споря с него,затова казах на мама да не ме чака и че Алекс ще ме прибере.
Да,но не стана така.Малоумният каубой ме завлече на някаква поляна и щом спряхме там,слязох и му се развиках:
-Ти нормален ли си?Прибери ме у дома!
-Не и преди да разбера какво си криела от мен през тези месеци.
Слязох бясна от колата и тръгнах към близката горичка,но той ме хвана за ръката и извика:
-Знам че не си била с никой друг след мен.И това тук-той посочи коремчето ми-Е мое.Както и ти.
Той ме хвана здраво и ме притисна към тялото си.Сякаш се изгубих в него.Толкова много ми липсваше ароматът му.Исках да остана завинаги с него.Но не можех.
Алекс ме целуна и вече знаех че е свършено с мен.Исках да по поваля на поляната и въобще да не ми пука какво ще стане.
-Амбър...обичам те.Ти си всичко за мен.Остани при мен.
Отдръпнах се от него и рекох:
-Ако ме обичаш истински ,ще ме заведеш у дома.Моля те.Ако постоя още малко с теб тук...това няма да свърши добре.
След близо десетина минути на обеждаване,той най-накрая се съгласи.С мъка слязох от колата,но бях твърдо решена да загърбя всичко с него и да започна отначало.Дълго след като той ме остави у дома,колата му не помръдна от мястото си.Може би се надяваше,че ще се върна при него.Но не исках.Не трябваше.Както баба ми казваше: "Дори и кръв да ти капе от сърцето,ще казваш че си се оцапала с червило.

Здравейте хора.Знам че отново закъснях АДСКИ много.Е,съжалявам.Напоследък се случи така че нямах време да пиша,но нека причините да останат в тайна.Благодаря на всички вас,че въпреки постоянните ми закъснения продължавате да гласувате!Това ме прави много щастлива!❤️Обичам ви!
P.s Забравих да спомена че съвсем скоро ще ви изненадам с нещо ново😁☺️