Завинаги твоя

Глава 3

След спора пред вкъщи,се качих горе и съм заспала.Не  помня колко часове съм спала ,но всичко ме болеше незнайно защо.Станах и  се преоблякох.Звъннах на Амал,за да и кажа какво става.
Набързо и обясних за дрогата и  за задържането ми в ареста.
~Амал:-Какво ще правиш сега?
Няма ли друг начин?
Амбър:-Татко е твърдо решен,че трябва да спра да водя разкрепостен начин на живот и да си стъпя на краката.Дрогата под дивана беше  последната капка от чашата.
Амал:-Подозираш ли някого ?
Амбър:-Естествено.Ти знаеш,че Дилън се занимава с такива неща и затова подозирам него и обкръжението му.~
В този момент мама влезе.
~-Виж Амал,трябва да затварям.По-късно ще се  чуем.Обичам те.~
Мама седна на леглото:
-Виж Амбър...баща ти е много ядосан.Не искам да спориш с него.Няма смисъл.Тръгни с него утре за Тексас.Мисля,че няма да е лошо да  навестиш дядо си,защото той  каза че има нужда от помощ.
-Нали е управлявал голяма фирма? !Би трябвало да има достатъчно пари,за да си наеме работници.Няма да ходя.
Мама стана от леглото и слезе долу с бърза крачка.Нямаше да се пречупя.Няма да ходя никъде.Ще си остана тук и точка.
Извикаха ме на вечеря в 20:30.
Слязох долу и заех мястото си на масата.През цялото време мама и татко си говореха за нещо и дори не ме питаха как е минала ноща в пандиза.Не че трябваше да знаят де.
Накрая,когато никой не ми обърна внимание,станах от масата и тропнах с нокти по нея.
-Ще отида.Но при едно условие.
Татко повдигна лявата си вежда:
-Нека го чуем.
-Ще остана там само за месец.Не повече.В началото на юни ще се върна в Маями и ще забравя,че изобщо съм била в Тексас.
-Добре.Аз съм съгласен.Ема,скъпа?
Как мислиш?
-И аз съм на същото мнение.
Усмихнах се победоносно и скръстих  ръце пред гърдите си.Качих се горе и започнах да си оправям багажа.Взех и петте си куфара, за да мога да пренеса почти всичко оттук при дядо.Той имаше голямо ранчо с близо 27 коне.Купи си го веднага след като тати  заел мястото му във фирмата.Аз много обичах конете и точно затова дядо си купи ранчото.Като малка обожавах да яздя ,но кобилата ми беше блъсната от тир едно горещо лято на два километра от Тексас ранч, както се казва ранчото ни.Бях съкрушена.Последно я яздех преди 7 години,но след смъртта и не  съм посмявала да се кача на кон отново.Малко преди да я блъснат,Арина  беше родила мъничко жребче.Беше толкова немощно , че дядо го продаде веднага след раждането му,защото нямаше място за повече коне в обора, а ако беше умряло това щеше да разбие сърцето ми...След като бях готова с багажа писах на Амал.Казах и всичко и и обещах да и се обаждам редовно през  този един месец.Като се замисля,да се върна там след толкова години отсъствие  може и да е добра идея а?
Легнах си рано и сънувах как аз и Арина яздим към залеза.

~На другата сутрин ~
-Амбър,хайде мила ще закъснеем!
От всичко най -много мразех да ставам рано.Надигнах се и набързо се оправих. Сложих си къси разкъсани дънки,бели кецове на    Adidas и тъмно синя тениска.  Слязох надолу и мама ми предложи закуска.
Имаше палачинки и гофрети с шоколад.Обожавах да си похапвам. Взех  няколко  за из път и тръгнах  към колата.Сбогувах се с мама и и дадох целувка по бузата.
-Слушай дядо си,за да не му докараш инфаркт.
-Обещавам мамо.
Двете се засмяхме  силно.
Прегърнах я и с татко потеглихме.Пътят щеше да е доста дълъг ,затова просто си сложих слушалките в телефона и се опитах да заспя.

~Няколко часа по-късно~
Усетих как татко спира колата.
Надигнах се от седалката и пред мен се показа табелата на ранчото на дядо.Знаех,че това място ще ми докара стари и лоши спомени,но не можех да наруша обещанието си.
Слязох от колата и  се запътих към дядо ,който тъкмо излизаше от къщата  си.
Той радостното извика:
-Амбър!Добре дошла миличка!
Той ме прегърна и ме вдигна във въздуха.
-И аз се радвам да те видя дядо!
Въпреки че беше на 61 дядо беше като културист.
-Радвам се,че дойде Амбър!
Ако знаеш с кой искам да те запозная!Имам да ти казвам толкова много неща.
-Нека първо да свалим багажа татко,и след това си говорете колкото искате-рече татко.
Той понечи да  вземе всички куфари от колата,но изпусна единия и той се одраска.
-Тате,мисля че имаш нужда от помощ.
В този момент дядо се провикна към обора с конете:
-Алекс!Би ли дошъл да  ни помогнеш моля те!
В този момент от обора се показа  високо момче с черна коса и мускулесто тяло.Беше само по работен анцунг и ботуши.
На едната си ръка имаме татуировка,а в другата си държеше гаечен ключ.
При вида ми той направо замръзна.
-Алехандро,запознай се с внучката ми Амбър.
Подадох му ръка,а той плахо я пое,сякаш внимавайки да не я  прекърши.
Здрависахме  се и той  се запозна с татко.След това му помогна,а дядо ме разведе в конюшнята.Имахме 25 коня  от различни породи.Дядо каза,че хора от цял Тексас идвали да яздят и отсядат в  5 етажния хотел  наблизо.Бизнесът му вървял добре и се радвал,че съм дошла при него.
В този момент чухме как някой паркира навън.
-Очакваме ли някого?-попитах дядо.
-Всъщност да.Имам изненада за теб.
Какво ли можеше да е?Преди  да видя колата,силно цвилене се разнесе из обора.
С бърза крачка излязох и видях,че там стоеше великолепен фризийски  кон.

-Какво е това дядо?
-Това е Арес.Жребчето  на Арина.
Жребчето  на Арина?!

~Ии 3та глава е  на хоризонта😂❤Надявам се да ви хареса😚💓Очаквайте  4-та глава в петък.