Завинаги твоя

Глава 8

Стоях на ливадата,чакайки Алехандро да се върне.Той обаче не го направи.Станах, взех седлото на Арес и тръгнах към обора.Там Алекс го миеше и пръскаше с маркуча.Беше адска жега.
Подминах ги и реших,че щом няма да яздя и да обучавам Арес,то тогава ще си избера друг кон.В третия бокс отляво имаше някаква кобила,която привлече вниманието ми.
Изкарах я и я оседлах.
Алехандро ме игнорираше и дори не ме поглеждаше.
След като бях готова,отидох до закритата арена и нагласих препятствията.Качих се и подкарах кобилата.
Тя беше много бърза.Успя да прескочи първото препятствие,но след като се обърнах то беше паднало.
Върнах се отново и го вдигнах.Пробвах се отново,но този пък кобилата удари краката си в препятствието .
"Най-добре да спра" казах си.
Излязох навън и реших просто да галопирам с нея.Застанах от едната страна на ливадата и прошепнах в ухото на кобилата:
-Дий!
Тя в мигом се впусна бърза като стрела.Успя да мине разстоянието за отрицателно време.Връщайки се обратно,видях че Алекс ни е гледал.Постарах се,да заема най-наперената стойка на която съм способна. Той започна да пляска иронично:
-Браво Амбър.Браво.
Погледнах го с укорителен поглед.
-Какво не ти хареса?
Той наведе глава и в момента,в който я вдигна лявата му вежда се изви:
-Този кон си има собственик.Той не е на дядо ти.
Има си собственик ?!Леле какво направих!Свалих всичко от нея и я измих намига.Арес тихо си пасеше в малкото заграждение за болни или контузени коне.
-Защо не ми каза?
Той вдигна ръце във вйздуха:
-За кое ?
-Как за кое идиот такъв!За коня!
Четках коня,когато изведнъж се допрях в нечии гърди.Обърнах се.Едрото му мускулесто тяло ме караше да прокарам ръка по гърдите му,но бързо се осъзнах.
Погледът му беше ядосан:
-Би ли била така добра да забравиш навиците си от Маями и да се преселиш в Тексас?А,американке?
-Тии...-посочих с пръст към гърдите му- не ме наричай "американке".Имам си име и смятам,че отлично знаеш какво е то.
Усмихнах му се иронично.
Той се обърна и тръгна към пристройката:
-Глупави богаташки.Всички сте еднакви.
Сега чашата преля.Взех кофата с вода и я захвърлих по него.Алекс целия стана във вода.Той бавно се обърна и изръмжа:
-Мъртва си американке!
Той тръгна да ме гони ,а аз изтичах да се скрия в неговата малка къщичка.
Влязох моментално вътре и се скрих в банята.Той бързо влезе и започна да ме търси:
-Пис пис котенце.Къде е малкото котенце ?
Не издържах и се закисках. Той ме усети и влезе в банята.
Мократа му тениска беше прилепнала по тялото му.Захапах долната си устна:
-Сега какво каубой?!Ще ме напляскаш ли?
Той се усмихна и се наведе.
-Може би да.
Той ме хвана за краката и ме преметна на гърба си като чувал с картофи.
-Алекс пусни ме !
Той ме метна на леглото и легна над мен:
-Ти си много,много лошо момиче.Някой трябва да те възпита наново.
Дишаше учестено. Надигнах се леко:
-И кой ще бъде този,който ще ме възпита,а?
Той сви очи и се наведе по-близо:
-Сигурно ще е голям късметлия.
В този момент,успях да го сръчкам в корема и да се озова на негово място сега.
- Лол.Бърза си chica.Даже прекалено бърза.
Алекс беше едър и мускулест,а чертите на лицето му не бяха момчешки както на повечето момчета,който познавах.
Той приличаше на закоравял мексикански гангстер.
Ръцете му леко докоснаха гърба ми,карайки ме да потръпна.
-Ти си доста опасна американка,а Амбър?
Засмях се:
- А ти приличаш на гангстер.
Той се изсмя гърлено.
Проснах се отстрани на леглото,а той се облегна на лявата си ръка:
-Знаеш ли.Когато ме хвърли мръсната кофа вода,първото нещо което си помислих бе да те хвърля във контейнера с изпражнения.
- Оо не.Щях наистина да те убия след това.
Двамата се смеехме като малки деца.Лежахме един до друг,но никой не посмяваше да си тръгне пръв.
Прозях се.Бях изморена,а беше едва три следобед.
-Мисля,че ти се спи.Искаш ли да те оставя?
Поколебах се относно отговора си.Исках го да остане тук....Да ме прегърне....Да ме целуне..
-Аз не мисля,че ми се спи.
Той легна на възглавницата и погледна тавана:
-Когато бях малък винаги исках да мога да имам подвижен таван.Да мога да виждам небето и звездите.
-Аз имах холограма на понита,които се движат из стаята ми.Обожавах ги.
Той се усмихна:
-Ти си имала всичко като малка,нали?
-Да.
Той замръкна.
-Каква е твоята история?
Той се обърна и застана над мен:
-Не е от най-хубавите.
Гледахме се така близо минута,когато той се наведе и ме целуна.Бавно,но жадно.
Аз естествено отвърнах.Алекс ме придърпа към себе си.Той пъхна ръка под тениската ми.Усетих,че ще задълбочим нещата,но в този момент телефонът му звънна.
Той мигом се отдръпна от мен и изхрърча от пристройката.
Останах на леглото ,чудейки се какви ги бях свършила сега.
Той не се върна в къщичката ,но аз бях твърде изтощена за да стана от там затова заспах на леглото му.
Чувствах,че всичко това май ще прерастне в нещо повече от игра.