Завинаги твоя

Глава 23

Как така бременна?Не,не,не.Не мога да го проумея.Избърсах сълзите си и изтичах до близката аптека.Купих около 15 теста за бременност и отидох у дома.След като всички излязоха положителни,разбрах че няма как да не е вярно.Обадих се на докторката си и я попитах:
-В кой месец съм?
-Началото на втория.
-По дяволите.Ще мога ли да ги махна?
-Мисля че да.Но защо Амбър?Не искаш ли да ги отгледаш?
Не знаех какво да кажа.
-Утре ще дойда отново.И моля Ви,не казвайте на нашите.
-Обещавам да мълча.Но искам да ми обещаеш че няма да скриеш от тях.Ясно?
-Добре.Благодаря ви.
До края на деня плачех и не спирах да пия.Звънях и на Амал,но нея никаква я нямаше.
Бях бременна.И не с едно дете.Как щях да се справям?Как изобщо щях да отгледам в две деца съвсем сама?Ами ако Алекс разбереше?Ако нашите кажат на дядо и Алекс пристигне у дома,заявявайки че децата са негови,какво щях да правя?Милион въпроси се въртяха в главата ми.Малко преди мама и татко да се приберат ,изхвърлих всички празни бутилки и кутии от тестове.Направих вечеря и зачаках на масата.Ръцете ми трепереха.Мама първа прекрачи прага на вратата.Прегърнах я и тя много се зарадва от направената вечеря.
-Ухае невероятно.Само да се преоблека и ще нападам.
Татко влезе и ме прегърна.Как щях да го погледна в очите щом разбереше?Какво ли щеше да каже?Щом седнахме на масата,реших да започна.
-Мамо...
-Да?
Погледнах към татко,който беше като гладен вълк.Мама го бутна:
-Ейдриън.Ейдриън,дъщеря ни иска да каже нещо.
Татко остави яденето си и ме погледна:
-Да,слушам.
Сърцето ми щеше да се пръсне:
-Днес посетих лекарката си и тя ми каза...
-Какво ти каза?-рече мама.
-Тя ми каза...тя ми каза че проблема е двоен.
Татко свъси вежди:
-Как така двоен?Да не си болна от нещо сериозно?
-Не,татко.Аз...аз съм...бременна.
Татко се изправи:
-Моля?
Мама пребледня:
-От кой?
Татко тропна на масата и рече:
-Ема,има ли значение от кой?Амбър,ти не си ли чувала за предпазни средства?Не си ли чувала че такива неща се случват и точно затова онези лепкави неща са за да се предпазиш?
Мама хвана ръката му:
-Замълчи защото и ти беше скаран с тези "лепкави неща" в продължение на години.Амбър,кой е бащата?
-Алехандро.
Татко плесна с ръце:
-Каубойчето!Чу ли Ема?Нашата прекрасна дъщеря е вкарала каубойчето в леглото си!Или по-точно той нея!Амбър,предупредих те да внимаваш с него.
Започнах да плача.Мама скочи срещу него:
-Ейдриън млъкни.Тя не е уличница.Затвори си устата.Амбър,той знае ли?
-Не.Не искам да му казвам.Не мога.Не трябва.
-Как така не искаш?Трябва!
Изправих се срещу тях:
-Не искам никой да знае.Никой.
Татко се хвана за главата:
-Нямам думи.На какво съм те възпитавал Амбър?На какво?!Обясни ми?
Мигновенно тъгата се превърна в ярост:
-Виж какво татко-ще спя с когото си искам и когато си искам.Скоро ставам на 21 и въобще не искам да си мислиш че съм дете.Не можеш да ме контролираш.Никога повече.А относно децата-сама ще се справя.Не искам помоща ти.Не ми трябват милионите или по-скоро милиардите ти че да се справя в две деца.Така че искаш или не-ще родя тези деца.И не ми пука от кого са.
Излязох от хола и чух мама и татко да спорят:
-Ед тя е голяма.Ще се справи.Не помниш ли какви бяхме ние на нейните години?
-Ема това е съвсем различно.Тя има майка и баща,които я обичат,но нейните деца няма да имат баща.Ще растат сами и кой знае какво ще правят.Не мога да го понеса!
-Не помниш ли колко много искаше да се сдобием с малка принцеса ?Ти се разплака щом я хвана в ръцете си.Позволи и и тя да изпита същото.
-Те няма да имат баща.Онзи просто се е възползвал от нея и това е.
-Не е така.Той я спаси от удавяне и той се грижеше за нея.Ти...аз.Какво ли не преживяхме?
-Да,но...
-Ще говорим утре.Сега иди и се извини.Държиш се точно като задника,който заварих в тази къща преди години.
-Точно този задник омая сърцето ти.Признай си.
-Върви горе и направи каквото ти казах.
Стоях в стаята си прегърнала едно плюшено мече.Татко влезе в стаята и рече:
-Той не знае, нали?
-Казах че не знае.
Той седна на леглото до мен:
-Знаеш ли Амбър.Някога мразех майка ти.Дразнех се от нея.Не я понасях.Но после нещо просто се пречупи в мен.Научих се да я обичам.Бях като теб-трева,купони и леки жени.Но се промених.
-Защо ми казваш това?
-Трабва да му кажеш.Виждал съм как те гледа.Това същество те обича.
Засмях се.
-Той наистина ме обича,въпреки всичко.
-И именно затова ще му кажеш при най-удобния момент.
-Искам да изчакам.Искам да съм сигурна че всичко ще е наред.И тогава лично ще ида при него.
Той ми се усмихна:
-Добре.И още се чудя как това каубойче е успяло...сещаш се.Две деца....
-Татко!Виж се какъв си мръсник!
-Как мислиш че спечелих майката ти?С кино и бонбони ли?Не.Нищо подобно.А сега поспи.Утре те искам във офиса.
-Благодаря ти че ме разбра.В първия момент и за мен беше трудно да го осъзная,но...случи се.
Той ме целуна по челото и излезе,пожелавайки ми лека нощ.Завих се и заспах с усмивка на лице.

*Както винаги първо да започна с милион извинения за голямото ми забавяне.Имам доста причини за това,но нека просто да кажем че...лято е и знаете как стоят нещата-море,плаж,разходки и честно казано не ми остава време да пиша.Нядявам се да ме разберете.😌❤️
P.s Остават две глави до края на тази история,но спокойно-скоро ще има нещо ново.😄
Благодаря че гласувате и четете!Правите ме много щастлива❤️❤️❤️ Пишете какво според вас ще се случи накрая и за какво мислите че ще е новия проект 🤗😇😇