Завинаги твоя

Глава 18

Чувствах топлина до себе си.Леко отворих очи и се зарадвах,че Алекс е останал до мен.Размърдах се и той се събуди:
-Как спа?
-Като бебе.
В този момент,някой отвори вратата:
-Добро утро гълъбче!
О боже.Дядо влезе с поднос в ръка и в момента,в който ни видя легнали един до друг под завивките ,подносът  тупна на земята.Очите на дядо се оцъклиха.Усетих как Алекс се вцепенява.
-Вие....вие двамката......да му се не види Алекс,какво правиш в леглото и?!
Алекс бавно стана от леглото и взе потника  си:
-Вижте г-н Джоунс не е това ,което си мислите.Ние нищо не сме правили-той погледна към мен-Нищо нередно имам предвид.
В този момент дядо грабна таблата и я метна по Алекс:
-Ах ти  непослушнико!Знаех си че си мачо,но чак да свалиш внучката ми- това ми идва в повече!
Таблата не успя да  оцели Алекс,но дядо тръгна да го гони из стаята.Аз просто стоях и се  смеех като луда.
След три обиколки,Алекс успя да се измъкне от стаята,но дядо не го остави и започна да го замерва с каквото му падне.Алекс не спираше да се смее,дядо го целеше с пантофите,а аз ги гледах  през терасата.Когато дядо най-сетне се умори да гони и замерва Алекс с чехлите,той се подпря на  верандата и се хвана за кръста с едната ръка:
-Проклети пубертети!Инсулт ще ми докарате!
Двамата с Алекс се пукнахме  от смях.Дядо тупна на чакъла и посочи към Алекс:
-Мартинес.....Ела и ми помогни да стана.
Алекс отиде до него и му подаде ръка.Дядо я хвана и в този момент направи някаква хватка,от която Алекс се приземи на земята:
-Предавам се!Г-н Джоунс предавам се!
Дядо зае поза като някой самурай и възторжено рече:
-Не се закачайте с дядо ви!Хайя!
Той вдигна единия си крак нагоре и застана като щъркел,след което вдигна и двете си ръце и ги изви във въздуха.
Имах чувството че ще се пръсна от смях.Върнах се в стаята си и набързо се оправих.Сложих си къси черни панталонки и син потник.Слязох долу и си направих закуска.Дядо беше до плота и отпиваше голяма глътка вода.Той остави чашата и ме погледна строго:
-Не ме обвинявай когато  забременееш.Използвахте ли предпазни  средства поне?
Стана ми доста неудобно.
-Дядо ние...Ние не сме правили нищо.Просто снощи пих в повече и той остана до мен.
Това е.И не ми напомняй за забременяване.
-Майка ти беше на 22 когато забременя с теб.А ти си на 20.
-Дядоооо!Спри за се бъркаш толкова много в личния ми живот!- креснах ядосано.
Той вдигна ръце във въздуха и излезе навън.
-Отивам да напазарувам. Искаш ли нещо?
-Не.Довиждане.
Седнах на дивана и реших,че ще прекарам целия ден в мотаене из вкъщи.Но разбира се г-н Мартинес ме удостои с присъствието си точно когато се оглеждах в огледалото в моята стая,облечена в най-новия си бански на Victoria's secret.Загърнах се с одеялото,но той само това и чакаше.Дойде до мен,взе одеялото и ме целуна.
-Може ли аз да го сваля?
Прехапах устни :
-Не още, каубой.Има време.
Той се  отдръпна от мен:
-Искаш ли да идем на пикник?
-На пикник?Защо не!
-Добре тогава.След час бъди готова.
Той отново ме целуна  и излезе.Реших да приготвя нещо.Не бях перфектна готвачка,но можех да се справя с някои неща.Направих смес за палачинки и набързо направих няколко.Намерих кутия,в която да ги сложа и проверих какво има в хладилника.Взех още няколко неща и бях готова.Облякох си черни маратонки,къс тъмно розов клин и бяла тениска.Сложих си малко гланц за устни и слязох отново долу.Алекс ме чакаше и тъкмо изпиваше една чаша с вода.Той я остави:
-Готова ли си?
-Да.
Посочих му чантата с хапването,той я взе и ме хвана за ръката.Отвори вратата и там точно пред нас стояха оседлани Арес и още един кон,който не бях виждала преди.Той беше черен на бели петна,а на челото си имаше бяло петно.Отидох и го погалих.
-Толкова е красив.Как се казва?
-Аракси.И е момиче.
Качих се на Арес и попитах:
-Къде ще ходим?
Той възседна Аракси и тръгна към гората наблизо.По пътя си говорехме за реакцията на дядо когато ни видя и какво щеше да направи той ако ни беше заварил чисто голи.Аз се смеех на всичко,но когато спряхме усмивката на Алекс изчезна.Той слезе от коня и ми показа мястото.До едно не много голямо езерце имаше бесетка,а до  езерото имаше едно голямо дърво, което правеше сянка.Алекс взе одеялото и го постели на тревата.Седнахме и започнахме да хапваме.
-Защо дойде тук ?Никога не си ми разказвала в подробности.
-Стига де.Знаеш  защо съм тук.Задържаха ме за наркотици.Това е.
-Твои ли бяха?
-Естествено че не.На един приятел...На старото ми гадже.
Той ме изгледа странно.Легна на една страна и се подпря на лакътя си:
-Когато падна в реката.....сърцето ми спря.Помислих си,че никога повече няма да  чуя смеха ти.
Онази случка изникна в главата ми.
-Бях ли в съзнание когато ме извади?
-Не.
Досетих се какво е  направил.
Легнах и погледнах небето:
-Мразя се,Алекс.
Той се приближи  до мен:
-Защо?
-Винаги съм зарочаровала другите около мен.Винаги съм била усмихната и щастлива за пред хората,но....вътре в сърцето ми можеш да почувстваш  тъга,болка.
А сега....Това между нас...не съм сигурна дали да му се отдам.
-Амбър аз....
Изправих се и тъкмо да го целуна когато изведнъж от някъде се появи черен брониран джип.Обърнах се към него и моментално се изправих.
От джипа слезе човекът,който най-малко очаквах.
Дилън беше облечен  целия в черно и носеше пистолет в ръка.Как по дяволите ни е намерил?И господи защо е тук?Алекс се изправи и дойде до мен:
-Амбър кой е този?
Дилън се приближи с усмивка на лицето:
-Здравей сладка.Как я караш?
Треперех от страх.
-Как ме откри?
Той огледа пистолета и го насочи към мен.Алекс хвана ръката ми.
-Имах си причина да дойда,скъпа.
-Каква е тя?
Алекс пристъпи пред мен:
-Виж приятел,мисля че си объркал мястото.Не те познавам и искам да се разкараш оттук.
Дилън се засмя:
-И си ме заменила с това фермерче,така ли Амбър?
Не очаквах от теб да паднеш толкова ниско.
Господи какво иска той от мен?Не спирах да треперя.
-За какво си тук Дилън?
Той още повече се приближи:
-Мила Амбър...помниш ли онзи хубав ден,в който те изчуках здраво на леглото ти?
Спомените ми се върнаха назад.Сутринта,когато полицаите разбраха за дрогата.Показанията ми в ареста.О не.
-Спомни ли си?Е,добре.След показанията ти,един тон ченгета се изсипаха пред къщата ми,конфискуваха всичко от нея и за капак гръмнаха баща ми.И всичко това заради малкото дрога под дивана ти.
Не дишах.Само застанах пред Алекс:
-Защо?
Дилън насочи пистолета право към мен:
-Баща ми беше един от Главните.Той водеше сделките за дрогата в цяла Флорида.А аз бях следващия.Но заради теб...Той е мъртъв.Ти го уби Амбър!
-По дяволите Дилън никой не съм убивала!
-Майната ти Амбър!Загубих единственото си семейство заради теб!Заслужаваш да умреш!!
-Той не ти беше семейството!Той те караше да пласираш и да се биеш по улиците!Той искаше да те направи свое копие!
-Млъкни Амбър!
Тръгнах напред ,а Алекс ме издърпа назад.Той заплаши Дилън,ала Дилън не отстъпи.
-Виж Дилън....Можеш да си по-добър.Остави всичко и започни начисто!
-Не мога разбираш ли!Аз исках двамата с теб да избягаме  далеч от всичко,но ти.....Ти ме предаде!!!
Той извика и  натисна спусъка.Усетих как Алекс ме завърта и застава пред мен. Куршумът улучва Алекс.О не.Първи изстрел.Втори изстрел.
-Алекс не!
Бялата му тениска плувна в кръв и двамата се строполихме на земята.
-Алекс,не,не ме оставяй!
Имаше прекалено много кръв.
-Алекс ,остани с мен!Не !Алекс!
Той бавно затвори очи.Дясната ми ръка беше в неговата ръка.Дилън изчезна така внезапно както и дойде.
Изведнъж от някъде дойде полиция.Виках за помощ,а кръвта на Алекс попиваше по дрехите ми.Треперех и плачех.
Той умира заради мен.Не,не,не....Аз съм чудовище.....Той умира в ръцете ми.....
Докторите,които го отнесоха в линейката ме повдигнаха от замята.Погледнах към линейката и видях раните му.
Тогава припаднах и светът около мен се завъртя на 360 градуса.Тогава за първи път разбрах какво е да си мъртъв отвътре.

~Какво мислите,че ще се случи нататък?☺Благодаря ви,че гласувате 😁😁💗💗💗💗~