Завинаги твоя

Глава 4

Останах безмълвна щом видях коня пред себе си.Алекс го  държеше  за юздите,ала изглеждаше малко нервен.
Внезапно коня започна да тропа с  копита и  да прави опити да застане на задните си крака.
-Прибери го,Алехандро-рече дядо.
Алекс  дръпна коня и той тръгна  след  него.Естествено,и аз тръгнах след тях.
Докато вървяхме към обора реших,че трябва да науча нещо за този  Алехандро.
-От колко време работиш тук?
-Близо две години.
Как съм могла да пропусна  това?
-Ии какво те води тук?
Момче като теб не би трябвало да работи тук,имам предвид такава работа.Като хм....коняр?!
Той не ми отговори  и продължи до дъното на обора.При вида на Арес всички коне скриха главите си в боксовете.Дали се страхуваха от него заради  размерите му?
Алекс остави коня в бокса му,а аз отново заговорих:
-Ще ми отговориш ли,или не?
Той излезе от бокса и изтърси работния  си ангунг:
-Виж  какво chica(момиче.Думата е испанска).Не всички се раждат с  позлатена биберона в устата като теб.Така че изобщо не ти влиза в работата  какво  правя тук.Ясно ли е?
Я чакай..Той chica ли ме нарече?
-Ти да не би да  си мексиканец?Какво правиш в Тексас тогава?
Господин "Не-ме-дразни-"
се обърна и тръгна към другия вход на обора:
-Добро утро красавице.Да,аз съм мексиканец.Нещо против?
Той дори не се обърна да ми каже чао.Не разбирам.До сега всяко момче,с което съм се  запознавала  е  точело лиги по мен..При него обаче не беше така.Сигурно си има приятелка.Лошото беше,че щом си позволява да се заяжда с мен трябваше да си получи наказанието.Обичах да карам момчетата да се влюбват лудо в мен и чак когато вече са влюбени и загубени  до уши,ги зарязвах без да ми мигне окото.С него също щеше да е лесно.

...Няколко часа по-късно...

Докато вечеряхме дядо ни разказа  какви ли не истории за конете, а също и  за чакалите,които понякога  посещавали ранчото.Татко щеше да се върне в Маями на другата сутрин,а аз щях да помагам на дядо с поддръжката на конете.
Опитах се  да изкопча малко информация за Алехандро,но без успех.Малко преди да си легнем, дядо ми показа стаята.

Беше супер обзаведена.Дядо каза,че всъщност това е най-модерната от всички стаи в къщата.Тя беше двуетажна ,с 7 спални и две бани.Глетката от моята стая беше  към огромната  поляна,където конете тичали през деня.
Качих  куфарите си горе и започнах да разопаковам.По чудо всичко успя да влезе в гардероба.Преди да си легна,писах на Амал какво  става тук.Тя усети,че май  да се върна в Тексас ранч ми е харесало,но аз твърдо и казах че няма такова нещо.В този момент дядо влезе:
-Амбър.Утре  ще ставаш рано.Ще бъде хубаво ако си лягаш вече.
Той дойде и ме целуна по челото.
-Радвам  се ,че дойде.Имах нужда от компания и също още някой да ми помага.Работата е доста тежка за Алехандро,но това момче по чудо се справя със всичко.
-Как го намери?Имам предвид за работата тук.
-Семейството му  живее недалеч от ранчото и един ден той просто дойде да поиска работата.Много е приятен,ако го опознаеш.Отначало е леко раздразнителен , но е много отговорен.
И сама научих това.
-Дядо,защо не ми каза че си върнал кончето на Арина?
-Исках това да е изненада.Арес е доста буен кон и трудно се отглежда.След като го продадох на семейство  Раминес,не мислех че Арес ще оцелее.Но уви късметът е бил на негова страна.Или така си мисля.
-Защо?
Дядо въздъхна:
-Бедничкият е бил препродаван 6 пъти  за почти  8 години.Заради буйният си нрав,е успял да осакати немалко хора.Затова когато последният му купувач го откупил от търга,го завел в някакво предприятие за дърва.Арес не искал да тегли тежките товари и ритал  всеки.Двама човека  пострадали тежко след като  опитали да го обуздаят.
-Не мога да повярвам.Какво е направил?
-Стъпкал едния   човек,а на  другия  счупил ръката с предните си копита.
-Хората?Те добре ли са?
-Добре са няма им нищо,но от местния участък  предупредили 6тия купувач на Арес,че при  още едно такова провинение,коня ще стане на кайма.И затова го купих отново.Не знаех какво се е случило с него през годините,но не ми изглежда никак жизнерадостен и щастлив кон.Смятам,че през тези 7 години.....са се отнасяли с него много,много зле.
Не можех да повярвам.Дали е истина?Дали малкото,почти умиращо  конче  наистина се е превърнало в дяволско същество?Не разбирах.
-Хайде сега лягай.Утре ще те разведа.А може и да пояздиш.
-Дядо...знаеш,че след Арина не съм се качвала на кон.Мисля да си остана така.
-О не не не,млада госпожице.От утре Алекс ще те научи отново да яздиш.И без възражения  моля.
Алекс да ме учи?Точно това искам.
-Добре.Лека нощ.
-Лека Амбър.
Нямах търпение да стане утре.

Хей народе!💓Дано да ви е харесала новата глава!💓Гласувайте и коментирайте😘😘💓💓обичам ви💙💙💙