Завинаги твоя

Глава 2

На другата сутрин се събудих в килията си.Бях сама в нея и това ме радваше.Срещу мен в другата килия стоеше секси момче с дълга кафява коса,вързана на опашка.Беше татуиран по ръцете с най-различни надписи.Имаше и пиърсинг на устата.
-За какво те опандизиха г-це Джоунс?-попита той иронично.
-Откъде знаеш как се казвам?-
станах и отидох до решетките.
-О моля те сладкишче,известна си в половин Маями.За какво те опандизиха?
-Намериха наркотици под дивана ми.Но не са мои.Познаваш ли известни пласьори?
-Естествено,стига да ми кажеш име на някой и ще ти изпея всичко за него.
Замислих се над теория на татко за Дилън.Дали беше прав?
-Дилън Маршъл.Какво знаеш за него?
-Маршъл?Не ми казвай,че си замесила с него!
-Това е лично мой проблем...Какво знаеш за него?
-Маршъл и братята Родригес движат повече напоследък.Сприятелили са се,а лудите мексиканци не допускат никога някой като Маршъл в обкръжението си.Явно Дилън е направил нещо за да го приемат.
Тропнах с крак по пода.Братята Родригес бяха най-известните наркобарони във Флорида и още няколко щата.
-Подозираш ли го?
-Естествено!
Седнах на пейката,потънала в размисли.
-Впрочем, как се казваш?
- Джейдън.Джейдън Спаркс.Но не казвай на никой от кой си научила всичко това.Иначе ще се озова два метра под земята още преди да мигна.
-Благодаря ти за информацията.
В този момент вратата се отвори и оттам влезе полицай Кларънс.Той с бодра походка дойде пред килията ми и я отвори.
-Хайде малката.Тате дойде да те прибере.
Той ми сложи белезници и докато беше зад мен,дадох по-назад и се опитах да го сритам между бедрата..Неуспешен опит.
-Ако още един път посмееш да ме наречеш така,ще те съдя Кларънс.Ясно ли е?
Той прошепна в ухото ми:
-Казах ви г-це Джоунс.Не сте богиня , та да съдите всеки който се е пошегувал с вас.
Той ме изведе оттам и тръгнахме към рецепцията.
Тате стоеше на един от черните кожени столове и търкаше слепоочията си.
В момента,в който ме видя той наведе глава.Чувствах се ужасно.
- Добро утро г-н Джоунс.
-Добро утро Кларънс.Е,какво ще бъде наказанието и?
Кларънс ми махна белезниците и ни отведе в офиса си.Там той седна на стола си зад бюрото,а ние се настанихме на столчетата пред него.
Тате беше много изнервен.
-Какво казват относно провинението и?
-Постарали сме се да сведем гаранцията и до минимум.А също намерихме и голямо количество алкохол и други вредни вещества в кръвта и.
Татко вдигна вежди.
-Наказанията са доста сурови,особено ако намерят такова голямо количество дрога в къщата ви.
-Колко е гаранцията?
-5,000 долара.Ако я наруши,ще бъдем принудени да я задържим да няколко месеца.Дори година.
Моля?Година в затвора?
Нееее, това няма да стане.
-Татко,нали няма да ме оставиш тук?Нали ще платиш всичко?
-Амбър ти нямаш думата.Аз ще преценя какво да правя с теб.
Той извади една тлъста пачка от джоба си и започна да я брои.Остави казаната сума и ме накара да изляза навън.
-Искам да чуя какво ще си говорите.Не искам нищо да криеш от мен.
-Виж какво-излез вън и ме чакай.Това,за което ще си говорим не включва теб.
Ядосана излязох вън.Ами ако ме изпратят в изправителен лагер за цяло лято?Ако обръснат косата ми, за да заприличам на идиот?
Само не и това.
Татко излезе и се сбогува с Кларънс.Благодари му и двамата се насочихме към колата на паркинга.Имах тъмно- син джип Range Rover,който мама и татко ми подариха за рождения ден миналата година.Мисля че дори имам снимка.