„Защото всички демони в душата ми се умълчават само с назоваването на твоето име"
§§§
– Госпожице Джоунс? Гласът му се размива в съзнанието ми. Затварям очи за кратко. – Оливия!
След второто повикване се приземявам обратно в кабинета върху неудобния диван и драстично утежнялата атмосфера, която ме задушва дори повече от този крайно неудобен разговор.
– Оливета. – Потърквам челото си с пръсти и опитвам да си спомня защо съм тук. – Предпочитам Оливета.
– Добре, Оливета. – Той въздиша шумно. – Ще се наложи да повторим отново.
Настанява се по-удобно върху кожения стол, докато пръстите му внимателно си играят с черната химикалка измежду тях. Напрежението отново се оказва неканен гост. Мисълта да превъртя лентата още веднъж ме кара да се чувствам потиснически, а от това няма накъде повече.
– Кое по-точно? – питам, знаейки добре какво има предвид. Вглеждам се в прецизността на ръцете му. За психотерапевт господин Робинсън има прекалено строг и осъдителен поглед, a за мъж – някак нестандартно нежни ръце. Такива маловажни детайли винаги са ми правили впечатление.
– Всичко. Нека повторим всичко – пояснява още веднъж. – Но, моля, бъдете по-изчерпателна този път. Признавам, че макар и дългогодишният ми опит на специалист, все още не мога да разнищя същността на проблема ви. Конкретността ви не бива да е в недостиг.
– Истината е, че вече не знам дори откъде да започна. Аз съм просто един незавършен роман.
– Но дори и зад сюжетните линии на крайно обърканите романи има обяснение, нали? – шегува се и се усмихва сухо, но аз се усещам твърде парализирана, за да мога да схвана шегата. – Напълно разбирам, че не е лесно да се говори за подобни неща, особено след като те са оставили такъв голям отпечатък в живота ви. Обаче все пак предлагам да разгледаме ситуацията ви още веднъж и в по-голяма дълбочина. – Навежда глава и ме поглежда през тънката рамка на бифокалните си очила. Суровината в погледа му ме изяжда. Започвам да се съмнявам дали беше добра идея да посещавам психотерапевт отново. Особено след като тая някаква неприязън към тях. – Има нещо, което по мое мнение премълчавате. Ето защо смятам, че е най-добре да се върнем още в самото начало. Кога започна всичко?
YOU ARE READING
HATE THAT 8 / 8
Teen Fictionжанр: (подобие на) психологически трилър/тийн/романтика Гимнaзиaлният живот. Един толковa буен и простен период от животa нa всеки тинейджър. Пaртитa, aлкохол, драми, секс...Всичко товa е присъщо нa повечето гимнaзисти. Онези дрaми и блудкaви схем...