HATE THAT 8 / 8

Chapter 26 - Враг на себе си\Who are you

§§§

Една тежка въздишка се разнесе навсякъде от пращящия микрофон. Пак се започваше...

- Скъпи ученици, колеги, родители, училищен персонал, признавам ви го. Тази година беше необикновена. Случиха се неща, които слабо казано разтърсиха всички и ни накараха да скърбим. И днес стоя тук пред вас не от позицията на директор, а от тази на човек, който с мъка се връща назад във времето. Но искрено вярвам, че по-добрите времена тепърва предстоят, че ние всички сме ключът към промяната. Вярвам в нас и в нашето бъдеше. Вярвам, че догодина всички ще бъдем заредени с повече положителни емоции и че заедно ще продължим напред като едно голямо семейство. Вярвам...

Това време от годината най-накрая беше дошло. Днес беше предпоследният ми последен учебен ден. И както обикновено директор Хоупс държеше една от онези проницателни речи, които всеки път успяваха да разплачат майките, стоящи на най-задните редове в училищната зала. Разбира се, повечето се радваха, че това изцеждащо нервната система учебно време беше приключило, други се вълнуваха прекалено много от внушителните му думи, а пък трети изобщо не се интересуваха от случващото се. Като мен.

В началото и края всяка година беше едно и също. Тези сълзливи приказки, фалшивите усмивки, прекаленото вълнение, формалностите... След цяла една седмица, прекарана нонстоп в писане на домашни, за да успея да завърша учебната година благополучно и да не разочаровам нашите, този ден ми се струваше като истински благословен от Бога. Всичко вече ме отвращаваше до неописуемо голяма степен. И думите на господин Хоупс сега направо ми бъркаха в червата. Имаше толкова неизречени истини под целия този дебел слой от лъжи и преструвки, толкова за които дори и аз все още не подозирах. И такива, за които така и не научих.

Вниманието ми сега беше насочено върху Андрия, Кевин и Стела, които се намираха два реда през мен и слисано слушаха речта на директора. Уроците и задачите ме бяха принудили да стоя на страна от всички нашумели драми за известно време, но все още не спирах да се чудя за точно три неща – тайнственото съобщение, връзката на хомосексуалната Стела с Гарет и горката Кейт, която нямах възможността да посетя в изправителното „По-добри деца", понеже няколко пъти охраната там ми отказваше достъп. Липсваше ми. Дори и за краткото време бях успяла да се привържа към нея и тази липса сега ме караше да се пукам по шевовете. Като всеки един проклет път. По ирония на съдбата Осем ме натисна по слабото място – самотата.