HATE THAT 8 / 8

Chapter 24 - Дявол с ангелско лице\Made me burn

§§§

Може да не си най-желаният човек на земята по външен вид, но душата ти може да бъде истински красива. Чиста. Здрава. Непрогнила. Това, което е може би най-хубавото на този свят, е че всеки, при това дори и най-големият антиморалист би обикнал красивата душа. Всеки мечтае за този непритежаем идеал, който гордо да определи като своя 'собственост'. Но ако си грозен отвътре... Тогава знай, че ще бъдеш завинаги сам. Аз бях. И той ме промени. Счупи клишето, с което живеех толкова много време – и този с най-прогнилата душа на света може да бъде обичан. Може да бъде желан!

С течение на времето Осем ме промени за хубаво. Лошото обаче беше, че го стори по трудния начин. Преди този момент бях взела множество недомислени решения, които в известен смисъл само възпрепятстваха шантавата ни връзка още повече. Промяната не се случи бързо. Истината беше, че всъщност протичаше твърде бавно. И преди да дойде ред на собственото ми осъзнаване, сприхавата ми персона успя да сгафи дори още повече. Бавно. Бавно. Бавно.

Две пресечки по-късно, точно както беше обещала Кейт, замръзнали и вълнуващи се от споходилия ни адреналин, двете с нея вече се намирахме пред въпросната съкровищница за дрога на Кевин. Магазинчето беше малко и неохраняемо. Не привличаше внимание, но въпреки това се биеше достатъчно много на очи. Това нямаше особено голямо значение. Така или иначе щяхме да го изпотрошим.

- Не знам какви са личните ти мотиви, но копелето несъмнено трябва да си плати – изведнъж заговори и разсеяно хвърли едно око върху дисплея на телефона си. Зак трябваше да бъде тук във всеки момент. – Гимназията отиде по дяволите откакто той се появи.

Огледах мястото по-добре. Установих, че точно от тук си бях купила пакета с цигари миналата седмица. И макар и да не бях под влиянието на наркотици или алкохол, все пак не можех да мисля достатъчно трезво. Знаех, че нямаше да постигна нищо като буйствам за сметка на Кевин, но дълбоко в себе си вярвах, че трябваше да го сторя.

- Мълчанието ти ме притеснява. Сигурна ли за това, Олив? – Усетих леко побутване по рамото и когато се обърнах съзрях разтревожените кафяви ириси на Кейт. – Ако ни хванат много ще загазим.

- Сама каза, че трябва да си палати. Защо тогава се страхуваш, Кейт?

- Не се страхувам! – побърза да отвърне. – Но знаеш каква ми е репутацията. Ако директорът научи, че извършителят е от нашето училище веднага ще заподозре мен. А щом това стане, майка ми ще ме погне. Само чака да сгафя, за да ме изпрати в изправителен дом.