HATE THAT 8 / 8

Chapter 4 - Във вълчи капан\ Bye, bye karate

§§§

- По-високо! – извика ми.

С останалите си мизерни силици опитах да вдигна крака си достатъчно високо, за да направя нужното упражнение. В крайна сметка не се получи никак добре. Не бях изпитвала толкова голямо физическо напрежение в рамките на един ден от живота си. Макар и да не отказах веднага от този вид изтощително и крайно скучно бойно изкуство, вече неимоверно много го бях намразила. Това просто не беше за мен.

- Не мога! – Стоварих тялото си на пода и жадно опитах да го обогатя в нужното количество кислород.

Треньорът ми по карате Стив Леймър беше достатъчно търпелив, за да търпи странния ми, с доста открити прояви на мързел, характер. Затова единственото, което стори беше да се усмихне и да приклекне до мен.

- Мисля, че това е достатъчно за днес. Справи се добре като за първи ден.

- Шегуваш ли се? През цялото време не спрях да мрънкам колко не ме бива. Освен това не успях да направя нито едно упражнение като хората.

- И все пак мисля, че се справи добре – прошепна и опря ръката си върху бедрото ми. Остър неприязън веднага се шмугна в тялото ми.

Първата ми спонтанна реакция щеше да бъде веднага да го нахокам и да вероятно да забия един юмрук в топките му или където другаде беше удачно да го сторя, точно както ме беше учил, но в крайна сметка установих, че нямах каквито и да е било сили, за да се занимавам с излишни скандали. Изправих се и без да му казвам нищо просто се запътих към съблекалните.

- Ще се видим другата седмица по това време, Олив! – провикна се и аз небрежно махнах ръка за довиждане. Нямах идея защо изобщо ми беше да се занимавам с карате, след като при всички положения знаех, че ще си остана със силите на сънлив заек. Просто не ми беше в кръвта да тествам физическия си капацитет по този мъчителен начин. И едва ли щях да се върна в тази зала на болката отново. Все пак обаче, го сторих.

След тренировката се отбих до близкия супермаркет.
Трябваше дa нaпaзaрувaм за уикенда. Тези дни нашите щяха да прекарат известно време в Канада заради служебното си обучение. По тази причина бяха толкова зaтрупaни с рaботa и подготовки за предстоящото им пътуване след ден, че дори нямaхa време дa занимават с подобни битови нужди. Ето защо щях дa сторя този малък семеен aнгaжимент вместо тях.