HATE THAT 8 / 8

Chapter 6 - На крачка от поражението\Dirty game

§§§

- Няма да ви лъжа – терапевтът ми ме прекъсва, докато преглежда нахвърляните записки с тефтера си. – Картинката не изглежда никак добре.

„Само чакай да видиш какво още следва!" Иска ми се да му кажа, но ще рискувам да го изплаша още повече. Този път разказвам историята си по различен начин. И това като че ли успява да разнищи неточностите в дълбочина.

- Предупредих ви, че в този период животът ми претърпя доста катаклизми и най-лошото е, че това всъщност беше само началото.

Чувам го, че въздиша тежко. Вероятно започвам да звуча отегчително, затова не си позволявам да си отварям отново устата преди да ми е задал конкретен въпрос. Колко ли други са стояли на това канапе като мен – объркани, ранени или просто изгубени? Колко от тях са сбъркали посоката си също като мен?

- Подозирали сте Осем за убийство – заговаря след малко. – Това ли е била причината да започнете да го мразите толкова много?

Подсмихвам се само за да прикрия споходилото ме разочарование. Очевидно той не ме е слушал внимателно.

- Всъщност не! – натъртвам. – След тази случка в дома му осъзнах, че не той беше убиецът на училищния чистач. Това обаче не го правеше по-малко виновен, защото до една голяма степен той също беше замесен в това. – Присвива клепачите си и ме гледа подозрително. За пореден път успява да ме напрегне допълнително. – Имаше нещо друго, което не беше свързано с протичащите събития. Нещо в самия него. И това „нещо" ме привличаше все повече, но сякаш колкото повече се доближавах, толкова повече огънят започваше да ме изпелява. До този етап мислех, че това беше причината за омразата ми към него, но в крайна сметка се оказа дори още по-сложно. Аз го направих сложно.

- Моля, изяснете.

- Рано е да говоря за това, но връзката ни не беше никак нормална. Онази вечер видях истинското му лице за първи път и това слабо казано ме уплаши. Мислех, че е различен, но се оказа същия като Кевин. Знаете, правеше същите онези неща типични за лошите момчета, с единствената разлика, че той все пак не беше интригант. – Прехапвам устна и усърдно се хокам наум. Предразсъдъците до дози етап бяха толкова много, че после сама аз съжалявах за това, че го оприличавах с всички останали „лоши момчета". Той далеч не се държеше като добро момче, но носеше доброто в себе си. Той все пак беше различен. – Аз съм виновна за тази омраза. Твърдоглавието ми беше твърде голямо, за да си позволя да го послушам за нещата, които тогава бяха от съществено значение за мен.