HATE THAT 8 / 8

Chapter 9- В зaтворa нa ръцете му\Pink&blue

§§§

Розово.
Наоколо беше толкова розово. Сякаш кръвта на Стелa се беше отпечaтaлa върху ретинaтa ми и сега всичко, което виждах беше с примеси на розово. Пулсът ми не се връщаше към нормални темпове, въпреки че тя вече беше в безопасност. Ставаше дори по-зле. 

Взирах се в голямото стъкло пред себе си. Наблюдавах как майка ѝ държеше ръката ѝ. С треперещи длани едва успяваше да задържи сълзите в подпухналите си очи, докато съпругът ѝ господин Китмър утешително я потупваше по рамото. Дъщеря им спеше дълбоко.

Гледайки ги, болката се прояждаше все повече в мен и така дълбаеше огромна рана в душата ми. Вината. Разяждаше ме сякаш бях парче желязо, хванало ръжда. Усещах онази проклета горчилка всеки път щом прехапвах устна. Аз бях виновна за всичко това! И тази мисъл слабо казано ме побъркваше.

- Джоунс!

В следващия миг краката ми замръзнаха на място. Всичките ми сетива бяха в свръх готовност за самосъхранение. Както всеки път, така и сега цялото ми тяло се разтресе като лист. Лед. Лед. Лед. И пак лед!

- Осем... – промълвих.

Синьо.
Така божествено сините му очи за пореден път ме накараха да се почувствам като малко котенце, оставено да мръзне зад ъгъла на някоя малка протакана улица насред студа. Кристалните му ириси бяха в пълен контраст с треперещите ми длани, по които все още бяха останали следи от кръвта на сестра му. Не само че краката ми наподобяваха най-меката горгонзола в този момент, но и паралелно с това безпощадните му ями ме заравяха жива в земята. В този момент бях на прага на поредната паник атака, но в крайна сметка той успя да ме спаси от нея. Щеше ми се и след това да успяваше така лесно да ме измъква от тези коварни състояния.

- Какво се случи?

Розовите му устни бавно потрепнаха, докато очите му все още бяха напълно втренчили се в мен. Сякаш вече знаеше отговора на този въпрос и още преди да го е чул беше готов да ме нападне, за да отмъсти за Стела. Дори не исках да го гледам в очите, защото тогава усещах как чувството на вина все повече ме раздираше като гладен вълк. Хладнокръвието му ме убиваше, точно като всеки друг проклет път.

-Т-тя беше на гости у дома. После си тръгна си и... – Дъхът ми пресекна. Ужасната сцена отново се репрезентира в съзнанието ми. – Излязох. Трябваше да я настигна за нещо, но тогава я заварих в това състояние. Не знам какво се случи и... и...