HATE THAT 8 / 8

Chapter 22 - Леко мръснишко\A stubborn asshole

§§§

- Според германския философ Мартин Хайдегер, светът и живота представляват едно и също нещо. Същността на нашето човешко пребиваване се определя пряко от битието, в което живеем. Друг австрийско-британски мислител Лудвиг Витгенщайн, определя света като като явление, което не се дава, не се прави, а само се живее. Изказванията по темата са още много, но най-общоприето от всички и най-вече от религиозните привърженици, е твърдението на Свети Августин Блажени, че светът е време. То е сянка на вечността, а вечността се определя като Боже битие, което се е появило от човешкото страдание. Човешкото битие е временно и е основано на любовта към себе си, на която не обръщаме особено внимание в днешно време. Именно липсата на добра интерпретация и правилен мотив, могат да сринат устойчивостта на човешкото съзнание и да го направят податливо към негативни емоции...

Преподавателят ми философия господин Смит прекъсна обясненията си за момент и вторачи кафявите си потъмнели очи право в Кейтлин, която стоеше един чин през мен. Беше забила поглед в телефона си, докато съученикът ми Зак бавно галеше оголеното ѝ бедро и тя ахкаше от принуденото задоволство от време на време. Винаги съм смятала Кейт за кротка и смирена душа, но станеше ли въпрос за момчета, тя веднага се превръщаше в една голяма мръсница.

- Госпожице Дилън, пазете тишина! Поведението ви е непристойно! – Веднага я скастри досадният Смит и Кейт видимо се смути.

- Извинете!

Лек кикот излезе от устата ми щом тя отново заби погледа си в дисплея, а Зак продължи да извършва изкусителните си дейности. И двамата продължаваха да се държат така сякаш нищо не се бе случило. Не бях свикнала да виждам нещата по този начин. До известен момент от живота си бях вечната зубърка, която не толерираше подобни неща или поне не ги разбираше. Но от този ден нататък, сякаш цялата картинка се разгърна пред мен. Оливия Джоунс нямаше да продължава да бъде момичето, което в действителност не беше.

- Джоунс, нима искате да вземете думата? – засече ме господин Смит, щом дочу лекия ми кикот.

- Съвсем не – отвърнах без да крия неприязна си към физиономията на стареца.

- Хайде, опитайте! Днешният урок е главно дискусия все пак. – Скръсти ръце пред гърдите си и ме погледна изпитателно. – Как ще коментирате философските възгледи на Свети Августин за същността на света, в който живеем?