Somewhere with someone

7.

- Нат...той е такъв..не плачи,моля те..слушай сега..ще ти разкажа история с него,когато бяхме малки.След случилото се разбрах,че не му пука как се чувстват хората и прави каквото иска.Аз бях на 11,а той на 10 и бяхме при баба на гости.Имаше едно бурканче със стотинки,които събирахме двамата от джобните,които ни дават.Криехме го в една къща на дърво,която беше в същия парк,в който бяхме по-рано.
Таа..един ден решихме да отидем да вземем бурканчето и да си купим нещо.Дървото обаче имаше стълби само от едната страна и той ми обеща,че ще се качи да го вземе.Аз естествено останах долу и го изчаках,но когато се върна ми каза "Роуз,ти си една глупачка.Наистина ли вярваш,че ще поделя парите с теб?Ако си го повярвала ще те разочаровам,защото аз ги харча за смислени неща като рози,с които да съблазнявам момичетата,а ти си копуваш само фигурки на животинки и кроасани."
Тогава очите ми се насълзиха и се строполих на земята гледайки към тревата,а той си тръгна.След години обаче се върна от Австралия.Аз седях в градинката на баба и събирах цветчета,а той дойде и седна до мен.
Седеше и гледаше в очите ми без да обели нито дума...
Тогава хвана ръката ми и сложи в шепата ми листче,а от джоба си извади малка химикалка и каза "Ти напиши писмо за мен от едната страна на листчето,а аз ще напиша за теб от другата." и аз го послушах.Написах "Знам,че не ме харесваш и ме мислиш за глупава,но аз не искам да е така.Искам да сме приятели." и когато му го подадох,той веднага почна да чете какво съм написала въпреки че му крещях "КЕВИИИН!!ТОВА НЕ Е ЧЕСТНООО!!!" и протягах ръцете си в опит да взема листчето,но когато го прочете се усмихна и каза "И аз искам да сме приятели обаче сега аз ще напиша и ще го заровя под този камък до теб,а ти няма да го четеш.Нали си честна?".Поклатих глава и оттогава не сме се карали,а всеки път,когато идваше на гости,ходихме в парка отново.

- Не ти ли е интересно какво пише там? -каза очудено Нат вече спряла да плаче.

- Ами интересно ми е,но ще го прочета един ден преди да стана на 18.Просто искам в деня преди да стана пълнолетна да си спомня за детството ми и да се почувствам като дете за последно.

- И ще чакаш 2 години?

- Щом трябва...което ми напомня,че след няколко дни имам имен ден и искам да отидем да си купим някакви дрехи двете.Искаш ли?

- АМА ЕСТЕСТВЕНО!!ЗНАЕШ МЕ МЕН КОЛКО ОБИЧАМ НОВАТА ВИЗИЯ!!ДааАЖЕ ЩЕ СЕ БОЯДИСАААМ!!

- Страхотно!Айде обаче да се разкараме от тук вече щото огладнях.

- Хубаво.Може да отидем за пица и старбъкс?

- П И Ц А!!!!-след това,което казах,се чу къркоренето на корема ми,а двете се изхилихме и се забягахме надолу по стълбите,защото умирахме от глад.