Somewhere with someone

26.

Сигурна съм,че Нат от любопитство ще отиде в къщата на старицата.Там ще се натъкне на жената,която ми каза да се разкарам.Тя може да знае нещо за убиеца.Трябва да почакам само няколко часа.Толкова ѝ е достатъчно.
Тогава един полицаи ме откъсна от мислите ми:

- След мен,моля.

Тръгнах по някакъв тесен коридор.
Виждаха се две стаи.Влязох в едната и там имаше маса с две столчета.Ако трябва да съм честна се радвам,че отивам на разпит,защото колкото и малък да е,все пак имам шанс да се махна от тук.

- Е,г-жице,какво ще кажете в своя защита?

- Преди около 7 часа бях пред ковчега на мъртвата старица,който се намира на първия етаж,но когато бях там се чу женски глас,очевидно от горния етаж.Тогава тази жена ми каза,че е роднина на пострадалата и ме изгони от дома на починалата ми съседка,а за смъртта на Пейтън нищо не знам.

- Това ли е жената,която видяхте?-каза подхвърляйки ми снимка.

- Но аз не я видях.Мога да я разпозная само по гласа.

Тогава в стаята влезе полицай с явно жената,за която става въпрос.

- Това е майката на Пейтън.-каза служителя на МВР.-беше изчезнала,но я намерихме преди 1 час.

- Аз....- след тези нейни думи тя избухна в смях и падна на земята.
Картинката наистина беше плашеща,но най-плашещото беше,че нейния глас бе същия като на онази от дома на бабичката.

- Извинете,но как е името на тази жена?

- Аманда Браун.

- А как е била фамилията ѝ преди да се омъжи?

- Милър.

- Милър...Това пишеше на вратата на съседката ми....Което ще рече....,че всъщност ПЕЙТЪН Е ВНУЧКАТА НА ТАЗИ СТАРИЦА!