Somewhere with someone

22.

" Трупът трябва да пренощува запоследно в къщата си.Утре е погребението."

Прочетох го.
Разбрах,че е мъртва.
Но усетих как топли сълзи се стичат по бузите ми.
Причината?
Когато бях малка освен с Кевин,играех с едно момиченце.
Не знам името ѝ,но знам,че това беше баба ѝ.
И беше добра жена преди да изкука.
Причината да полудее?
Не я знам.
Но знам,че всички я изоставиха,когато полудя.
Оттогава не съм виждала това момиче.
А семейството ѝ съм го срещала само 2 пъти,защото постоянно бяха заети с работата си.

Докато седях и гледах ковчега мислейки това,чух дрезгав женски глас.

- Махни се.

- КОЙ Е ТАМ?!-ококорено погледнах на всички страни,но нямаше никого.

- Казах да се махнеш!-чу се отново.

- А-аз....къде си?!-стиснах юмруци от страх.

- Аз съм ѝ роднина и имам правото да съм тук,а ти не.Махни се.

- Д-добре.Съжалявам....

Тихо излязох и се върнах вкъщи.
Когато отворих видях Нат и Кора да ядът плодова салата в някаква голяма лилава купа,седейки на стълбите към горния етаж,където е моята стая.

- КАК ВЛЯЗОХТЕ БЕ?!

- Роузи...всички знаем,че си криеш ключа в устата на онова градинско джудже в двора ти.

- Направо не го споменавай,че както мразя джуджета...-обади се Морган от хола.

- АМА И ТИ ЛИ ДИ ТУК?!

- Стига изтерясва ами ми направи да ям,че тея свидли не ми дават за дето им обидих китайците.

- КОРЕЙЦИ СА!!!!!-извикаха и двете с пълни усти.

- Корейци,китайци все тая.Пак са дръпнати все едно са седяли със щипки за простиране цяла вечност.

- Стига сте се карали,че имам да ви разказвам.-след това ми изречение ,всички се обърнаха към мен като гладни лисици в клетка на паун.

- 12:38 -

И така след като им разказах,всички искаха да отидем и да видим трупа,но аз отказах.Тежи ми на сърцето да стоя там.Тогава си спомних.

- Абе Морган...какво стана с теб и Зак??

- А!Трябваше да му звъня днес...забравих.

- Ами айде направо да отидем до тях.-предложи Нат.

- Хубаво ама ако оня мухал КонарДРИСЛЬО е там аз съм out.-казах.

- Стига си дрънкала,айде да тръгваме.-задърпа ме навън Кора.