Somewhere with someone

42.

- Добре...къде точно сте вмомента...

- До някакъв мост.

- И КАК СЕ ИЗГУБИХТЕ В ТАКЪВ МАЛЪК ГРАД?!

- Тва с малкия град сърказъм ли беше,щото определено не е малък.

- Стига си философствала ами ми кажи откъде минахте горе-долу.

- Ти като се изгубиш знаеш ли откъде си минала?

- Оооф,хубаво....тръгваме на някъде пък....не знам...стискайте палци да ви намерим.Вие стойте на мостчето...ние някакси ще дойдем..

Оправихме се и тръгнахме да ги търсим.Толкос ли пък не помнят пътя?!Ся ще вземем и ние да се изгубим...

* 4 часа и 21 минути по-късно лутане по улиците *

- ЛУКАС,НАТ!!ЕТО ГО МОСТА!

- ЙЕС!!-Забягахме се всички към мястото.

- АЛО,ДО МОСТА СМЕ!!-Обадих се на Морган в движение.

- Ами ние....както си седяхме...една бабка дойде и ни се развика ама от всичко,което каза чух само "шигото",което значи работа..след това метна два чувала със зеле върху нас и ни направи жест да тръгваме.
С една дума,бабка ни отвлече(силно казано) и сега сме нейни помощници в пренасянето на зеле.
А,да...и също..нямам идея къде сме.

- И СЕГА КАКВО ОЧАКВАШ ДА НАПРАВИМ ЗА ДА ВИ НАМЕРИМ?!?!

- Ами например да влезете в Snapchat и да видите къде се намираме като нормални хора,живеещи в 21-ви век?

- Чакай...защо тогава...вие не видяхте къде сме ние и не се върнахте в квартирата?-Попитах я съмнително.

- Ами...сега ще ви кажа защо...ЗАЩОТО НЕ СТЕ СИ ВКЛЮЧИЛИ GPS-А!!

- Е,да беше казала да го включим..сега и ние не знаем къде сме и вие не знаете къде сте...и общо взето стана по-зле...

- К'во очакваш от гении като нас?-Обади се Зак.

- Даже няма да отговарям...Айде,идваме.-И затворих.

Не след дълго бяхме при тях.

- Хайде,хайде по-бързо!-Отворихме вратата на гаража,където ги беше заключила бабушкерата.Тая акъл има ли?Как ше вземе просто някви random teenager-и и ще ги накара да ѝ носят зелето до къщата ѝ.
Слава Богу беше заспала и нямаше да ни чуе ако не вдигахме шум.
Но...това сме ние и....Марк се спъна в чувала и се пльосна като катма на тиган...

- ここに戻って!!!-Разкрещя се и ни подгони.

- Няам идея кво каза...-Изика Морган,след като вече бяхме почнали да бягаме нанякъде.

Смисъл просто си представете Чудната Петорка....
Ми нещо такова сме вмомента..
щото ще е чудо ако тая дъртофелница ни остави намира.

И така след дълга гоненица тая най-сетне се измори.
Баси лудата бабка.Бяга повече от мен.

- Готиното е,че сега се изгубихме още повече....-Всички сведохме глава...

- Хоораа....??-Попита Морган

- Дааа..?-Обърнах ме се с някаква надежда.

- Това не е ли СГРАДАТА С МАНГАТА,ДА,ТЯ Е!!!ЙЕСССС!!!!!-Осъзна тя и се затича към вратата,сочейки я.

- Пф...ся 5 часа ще избира плакати и манга...как пък точно тука се озовахме...-Промърморихме всички.

---------------

I takaaaa
zdraveite,zdraveite amigos
da vi kaja samo
2 glavichki i istoriqta svurshva
znam che vi e skychno ama
sledvashtite dve glavichki shte vi mindblow-nat otvsqkude,taka che.....gotvete se za drama