33.

61 13 0
                                    

Е,пристигнахме.-Каза Нат вече вън от колата.

- Ама Нат...това какво трябва да е?-Погледна очудено Марк.

- На какво ти прилича,глупако?!

- Ами...на сграда от 4ти век преди Христа.

- Стига си се правил на интересен и влизай.-Побутна го Морган.

След като всички влязохме,Нат потегли по един тънък дълъг коридор.На края на коридора имаше стаичка.Влязохме и Нат почна да човърка в някакъв шкаф.

- Само не разбрах,защо трябваше да идваме и ние??-Попита Марк.

- Сега ще разбереш.Потрай още малко,мрънкалник такъв.

След 5,6 минути здраво ровичкане в шкафа най-сетне:

- НАМЕРИХ Я!!!ЙЕС!!!-Каза Нат ,изваждайки кутия.

- К'во намери?-Обади се Марк отново.

- Ами парализирсн слон.-Отвърна Нат.

- Тея двамата ще се изпобият докато излезем от тук.-Отчаяно каза Морган.

- Такааа...сега идва интересната чааст...
Когато бях малка обичах да пътувам с баба и дядо в различни държави,защото бяха богати и имах възможност.Един ден решихме,че искаме да посетим Япония и отидохме да вземем билети,но при плащането са се объркали и ни дадоха 5 билета вместо 3.С баба и дядо дойдохме тук за да дадем останалите 2 билета на собствениците на хотела,но аз не исках те да идват с нас,затова скрих билетите в тази кутия и я пъхнах в шкафа.9 месеца по-късно един от собствениците почина и затвориха хотела.Дойдох за да видя дали билетите са все още тук.

- Е,от цялата тази работа...аз пак не разбрах,защо сме ти ние?-За пореден път се заяде Марк.

- Проброй колко човека сме в тази стая.-Отговори Нат вече спокойно.

- Морган,ти,Роузи,Лукас и аз.

- Е?

- Хм...аз още не съм схванала..-Обади се Морган.

- Да,ние също.-Както и Марк и Лукас.

- И мен ме бройте.-Казах най-накрая и аз.

- Добре....ще ви го обясня малко по-просто...билетите са 5,а ние също сме 5 в тази стая.

- Щ-ще ни водиш на екскурзия в Япония?!?!-Опули се Морган.

- Еврика.-Изпуфтя Нат сякаш досега е била на 10 часова работа в пренасяне на кашони.

След това нейно изречение аз и Морган изтерясахме и почнахме да скачаме из цялата стая като хиперактивни кенгурута,а след това ѝ се метнахме отгоре.Както и момчетата ни гушнаха.
Ах,каква сладка гледка...като семейство сме.
Което ми напомня...ЧЕ НЕ СЪМ СЕ ПРИБИРАЛА ЦЯЛА ВЕЧЕР И НАШИТЕ ЩЕ МЕ СМАЧКАТ!!!!

------------------------

Taka
purvo
MNOGO MNOGO MNOGO MNOGO blagodarq che vote-vate i komentirate i tn
shtoto
honestly tva mi e purvata istoriq a veche imam blizo 2k prochitaniq
chestno SUPER MNOGO blagodarq
i btw

na 13to mqsto sum veche,
napredvam :d
ta otnovo
Mnogo mersi
Obichkam vi vsichki



Somewhere with someoneWhere stories live. Discover now