Somewhere with someone

43.

- Айде де,5 часа седиш и ги гледаш тея постери и манги....-Мрънках за 33ти път вече.

- Ам...Морган...ние за к'во сме ти всъщност?-Попита Нат сякаш вече не я търпи(точно като мен).

- Спомни си какво се случи,когато Морган и Марк останаха сами преди около 6 часа и сама си отговори.-Обади се Лукас,а Морган и Марк кимнаха.

- Ама аз съм глаадеееен!!-Размрънка се и Марк.

- Добре тогава..тъкмо за да не се нервя на Морган,а и съм гладна,отивам да ни взема храна,окей?.В уличката отсреща,вървите надолу и има едно като заведение.Ако се забавя,елате там.На около 3,4 минути път е.

- Окей,айде тръгвай,че корема ми стърже вече.-Каза нетърпеливо Марк.

Ако трябва да съм честна,времето днес е доста мрачно....
Хич не е за навън ама нали заради Морган....

А,ето го ресторантчето!

*чува се звънец на врата*

- Konichiwa,2 cups of ramen please.-Поръчах си и седнах на масичката да изчакам.

Минаха около 5 минути и вече бяха готови.Мога да тръгвам.

Излязох от вратата и видях,че навън е пекнало слънце.Уж времето беше лошо....
Само,че аз много обичам да пече.Слънцето поражда усмивката на лицето ми.

Вървях си напред усмихната,докато не се чу една огромна експлодия.Разтреперих се,всички почнаха да крешят и да викат,а аз мислих само това дали приятелите ми са добре.Забягах се към сградата и в този момент всичко ми стана мрачно,въпреки слънцето,което изгря преди малко.Видях сградата срутена и димяща,а те......от тях бяха останали само крайници.Взирах се в раздробените им тела и кръвта,която се стичаше по тях.Не по-късно започнаха да се стичат и сълзите ми.Паднах на колене и просто затворих очи.Легнах на асфалта,държейки ръката на Лукас,точно както я държах по-рано днес,но тъжното е,че беше само част от тялото му.Душата му вече беше висоооко,високо в небесата.Както и на всички останали....