Somewhere with someone

32.

- Това ли беше всичко?-Попитаха едновременно Нат и Морган след като им разказах така наречения ми сън.-Трябва да приемеш реалността,Роузи...

- Трябва да приема реалността?Ами ако наистина се е случило просто връзката ми с Конард е била грешка,както и глупостите с Шейн...и в момента,в който ударих главата си всъщност съм умряла...затова някак си времето се е върнало назад до момента преди да почна да харесвам Конард и да не направя същата грешка отново.Не ви ли се струва логично?

- Има смисъл,но има и 0% шанс това да е реалност.-Каза Морган.

- А дори и да е така...даден ти е втори шанс,Роузи...не го пропилявай.Помисли какво трябва да направиш за да не се случи отново.-Обади се Нат.

- Ами например да не се влюбвам?Леле...звучеше по-лесно в мислите  ми...

- Хей момичета,какво става?Няма ли да тръгваме?-Дойде и седна при нас Конард,кхъм,така де...Лукас.

- Ъ...д-да...тръгваме...точно така,кхъм.. ХАЙДЕ,РАЗДВИЖЕТЕ СЕ!-Провикна се Нат като стана от полянката и потегли към колата,правейки се на генерал.

Всички се настанихме в "колата",която е създадена сигурно през 1990.Тъпото е,че сме нагъчкани трима отзаде.

- О!БИСКВИТКИ!-Провикна се Лукас,протягайки се към пакета с бисквитки,който 100/100 седи тук от доста време....дооооста...

- Л-Лукас..нед-

Протегнах се,но усетих как ръцете ни се докосват.Дори не успях да се доизкажа.Бяха една върху друга,а ние само се взирахме без да мърдаме.Преглътнах тежко и тогава чух:

- Ъ-ъм такова де...тя искаше да каже,че бисквитките са стари...не ги яж.-Разчупи неловкото положение Морган.

И много,много ѝ благодаря за това,защото нещата хич не отиваха натам,накъдето трябва.
Да се надяваме,че няма да има повече такива моменти,въпреки,че сме плътно един до друг.
Както казах,тясно е...