Somewhere with someone

30.

След като си замина се запътих по коридора към тоалетните за да...знаете..да си сменя превръзката....
Но усетих как някой върви зад мен.Когато обърнах главата си видях Шейн.

- Р-роузи!Стой!!-провикна се,но аз се забягах нагоре по стълбите към стаята по Математика.Тичах,докато не усетих,че вече го няма около мен.Сега обаче трябваше да влизам в часа.Ах,как я ненавиждам...
И Математиката и учителката по този предмет.

Отворих вратата и видях,че всички са си по местата,но госпожата я няма.

- Морган!Къде е оная квачка?-Прошепнах,гледайки към Морган,която беше на първия чин.

Тогава приятелката ми ме погледна уплашено,сочейки с пръст фигурата зад мен,която видях с периферията си.
За стотни от секундата осъзнах,че много съм загазила...

- Мога да ви кажа къде бях аз и къде ще бъдете вие,г-жице Симпсън.Кое предпочитате?

- Да си седна на чина и никога повече да не си отварям устата?-Подмазвах се въпреки нервната ми усмивка.

- Не смятам така.Хайде бързо на дъската!

Оставих нещата си на чина и със сведена глава потеглих към Ада.

- Така...тази задачка да се реши на дъската в рамките на 2 минути иначе двойка.-каза сочейки ми 14-та задача от някакъв сборник за 12ти клас,а аз съм 11ти.

- А-ама-

- Аз ще я реша,г-жо!-изправи се Шейн.
Ох....точно това се надявах да не се случи....Защо той?!

- Размина ти се този път Симпсън,но не и следващия,ясна ли съм?!

- Д-да...-седнах на мястото си.

* след часовете *

- Какво беше това?!-опрях ръка на чина му гледайки го объркано и заплашително едновременно.

- Спасение.А аз да те питам........Какво беше това с онзи ученик преди часовете?

- А-аз...ами...

- Аз ще ти обясня.-Изскочи от нищото Конард.