Somewhere with someone

38.

5

дни

само

учене

и храна

и учене

и вода

и учене

и после пак учене

и спане

после училище

и ядене отново

също и учене

И ТОВА 5 Д Н И!!!
ЩЕ ИЗТЕРЯСАМ!!!!!

- 06:58 -

- Ахх,да ти се не види,скапан будилник,добре,че е съседката...пфф...

- Някой май е станал с наобратно главата.-Показа се,майка ми тихо отваряйки вратата.

- Ти пък к'во искаш?!

- Да ти дам закуска,защото чух,че се размрънка и храната ще те успокои?

- На диета съм,хайде къш!!-Изпъдих я набързо.

- Пф....къде ли се е дянала тая униформа.

- 07:12 -

- МАМООООООО!!!КЪДЕ МИ Е ШИБАНАТА УНИФОРМААА?!?!!!

- КЪДЕТО СИ Я ОСТАВИЛАААА!!!-Провиквахме се като 50 котки пуснати в Ниагара.

- Така ли?А защо я намерих в тази торба?-Показах се през вратата на кухнята,защото майка ми беше там.

- Ами малко помислих униформата ти за дрехите на баба ти и случайно я пъхнах в тази торба,която щях да дам на лудата съседка...

- Аха...еми вече знаеш,че "дрехите на баба ми" са ми униформа.Хайде адиос,че ще закъснея.

- 07:19 -

Йухуу.Почти съм до училище.Какъв кеф само.Шести ден учене.

Както си ходех,усетих как някой се блъсна в мен и продължи напред без да каже нищо.Що за тъпак?!
Но пък.....приличаше на Шейн....
Абе,това да не би да е Шейн?

- ШЕЕЙН!!!!-Провикнах се,но когато той се обърна видях,че не е той.

- Хм?-Попита.-Шейн ли?

- Ненененен....аз......говорих си за шейнички..точно така...много обичам шейни.Ти не обичаш ли?Шейните са много хубави...можеш да се спускаш с тях по снега цяяял ден...и...ъм...и също можеш ам..-Докато опитвам да замажа нещата видях как той просто си се обърна напред и продължи да ходи пред мен.
Леле....от толкова много учене почнах да параноясвам.Той по нищо не си прилича с Шейн...
Освен по неволното сгазване на невинни човешки душици като мен.

- Хей...ъм..какъв беше този?-Изскочи буквално от нищото Лукас.

- Т-ти..как....къде....ох....какво ви става на всички днес пффф....-Изнервих се и забързах крачката.

- Роузииииии!!!!Чакай ме дее!!!-Тичаше след мен.

- Казах чакай.-Хвана рязко ръката ми и ме обърна към себе си.Защо отново се взираме един в друг и защо всичко се повтаря?!!Защо все още нищо не ни е прекъснало както звънеца направи в съня ми?!?!
Усетих как сърцето ми забързва пулса си,а Лукас се приближава...

- Ама вие какво правите бе?-Дойде при нас Морган с погнусена физиономия.

- НЕ МА,ЯРЕБИЦА ТАКАВА!!!ПРОВАЛИ МИ ЛЮБИМАТА СЦЕНА ОТ РАПУНЦЕЛ И РАЗБОЙНИКА НАЧИИ!!АЗ ЗАКВО ГИ ВЗЕХ ТИЯ ПУКАНКИ??!?!-Подпука я с пакета Нат,продължавайки пътя си към училище.

- К-какво??-Спогледахме се с Лукас и се засмяхме.

- Добро утро,гълъбченца!-Погледна ни със мазна усмивка Марк.

- Добро утро,Маркуч!!-Погледна го със същата изкуствена усмивка Лукас,след което им се изсмях и на двамата.

- Е,няма ли да тръгваме?-Попитах Лу.

- Ей сега...сааамо секунда.-Докато казваше това протегна ръката си и бавно я плъзна към моята.

- Готови сме,хайде да тръгваме.-Каза след като беше вплел пръстите си в моите и закрачи напред.

- Ама....Лукас...ръката ти е....смисъл......ъм такова....хванал си ръката ми....-Без да спирам да ходя.

- Оу!Опа....това беше инцидент....-Повдигна рамене всякаш нищо не се е случило.

- Ама ти...все още я държиш...

- Ами значи все още е инцидент.-Подхилих се и продължихме пътя си като настигнахме онези трима мушмули пред нас.