Somewhere with someone

29.

Бях в шок.Честно в началото не знаех какво да си мисля.....нито какво да правя.
Но ето,че мина време,достатъчно за да преценя,че трябва да го избягвам.
Обаче лошото е,че сме в един клас...
Ще трябва да се прикривам с нещо.
Е,
Имам много време до сутринта..все нещо ще измисля...

- 06:53 -

Не съм мигнала цяла нощ за да измисля с какво да се прикрия,но пък най-сетне го измъдрих.
Отивам да си направя мляко с какао и да си изгладя униформата,защото след 1 час трябва да съм на училище.
Само,че трябва да съм тиха за да не събудя нашите.

- 06:54 -

Когато слязох долу видях,че и двамата ги няма.Което значи,че съм свободна да си надуя The Voice и да си денся докато си правя палачинки.

- 07:34 -

- PLEASE HAVE MERCY ON ME!!TAKE IT EASY ON MY HEART!!

- Стига си грачила ами заминавай на училище!

- А!ТАТКО?!КО ПРАЙШ ТУКА БЕ??!-обърнах се рязко и замалко да се опаря на тигана.

- Спя мизерно на таборетка.Кхм,СПАХ мизерно на таборетка.

- С-съжалявам...-казах с нервна усмивка.

- Айде къш!-каза уж ядосано,но се засмя.

Видях,че ми остава по-малко от половин час да се оправя,затова забързах темпото.

- 07:57 -

И ето ме вече пред входа на училището със слушалки,медицинска маска,шапка и очила.Влязох,но нямаше никого.

- Ъм....Роузи,защо си се навлякла така?-чух познат глас.

- К-Конард?!

- От плът и кръв.

- Какво искаш?-казах сърдито.

- Теб.

- М-МЕН ЛИ?!

- Точно така.

- Разкарай се!-побутнах го,правейки крачка напред.

- Мне.-хвана ръката ми и ме дръпна,обръщайки ме към него,а след това ме притисна до стената с левия си крак.

И двамата дишахме тежко гледайки се право в очите,но никой не успя да каже нищо или да помръдне.
Всичко беше потънало в тишина и единственото,което чувах беше ритъма на сърцето ми.
Тогава звънеца би и той бавно се отдръпна без да сваля очи от мен.

Наистина.....
Не знам какво се случи току-що....