Част 1

113 3 0
                                    

Много хора казват, че от малки са решили, какви ще станат след като завършат училище. Някой ще работят други ще учат в някой университет или колеж по тяхната специалност. Е аз съм от тези хора, които не знаят какво искат. Не знаех дали искам след училище да вляза в някое друго учебно заведение или да работя нонстоп, но обстоятелствата станаха такива, че завърших училище с отличие, влязох в колежа в град Сеул и почнах две работи.

От семейството ми беше останал само баща ми.
Майка ми беше родена в Русия, но когато се преместихме в Сеул тя почина когато бях едва на 3 години и не я помня.
Живях с баба ми и баща ми в Бокчон. Когато бях на 10 баба ми също почина. От тогава с баща ми започнахме да не се разбрахме особенно добре, но той се погрижи да се дипломирам.
Можех да се постарая и сама, но как да кажа аз не бях най-желаната в училище. Бях известна под прякора: "Несръчната" или "Напастта" .

Сигурно се питате защо.
Ами отговорът е такъв.
Когато трябваше да представам някоя презентация, проект или просто да включа някоя лампа в училището се случваха доста нещастия. Като изгаряне на Ел. тъблото на училището, флашка която съм вкарала в компютъра и при изкарването цялата предна част се е отскубвала. Дори направих пожар в столовата като замествах готвачката Марта. На практика беда след беда ме застигаше. Разбрах, че всичко това което е ставало е заради съучениците ми. Това го разбрах в началото на 12 клас, докато обсъждаха в съблекалните. Беше най-гадното което можех да чуя от тях, макар че съм чувала и други гадости. За да се справя в стреса ходех на уроци по карате, но това не се понрави на баща ми и ме записва на уроци по езици. Не продължи дълго време, защото бях много запалена по това да чета книги.
И така след като завърших Сеул почнах работа в библиотеката в съседния град, защото там не ме познаваха.
И така 3 години работя на две места. Първото е в скучна, прашна и не много посещавана библиотека, а второто в денонощен магазин, но само през уикенда.
Живея и работя в Пьонгчанг, сама в 8 етажен блок на 8 етаж. Живея на квартира и плащам всеки месец по 40 лв. Излезе ми много ефтино. Водата, тока и интернета са ми платени от хазяина. Който между другото ми е братовчед. Колко повече да искам?

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

- Уволнена си!!!

- Какво? Но Джон аз не бях виновна...

- Всеки път се повтаря една и съща грешка! Не може ли поне веднъж да си признаеш?

Той е Мой - Временно Спряна Where stories live. Discover now