Той е Мой - Временно Спряна

Част 21

... Мръсният кучи син... Трябва да се събудя... Джулия... Джулия...

- Канг! Канг! Канг! Моля те събуди се!

Това е нейният глас... Отворих очите си, а тя цялата червена обляна в сълзи ме викаше.

- Джулия... Добре ли си?

- Добре съм! Защо дойде Канг? Обрече се на смърт! Той те хвана, а сега няма измъкване!

- Къде е той?...

- Точно тук! - гласът му така ме ядоса, че се насилих да стана въпреки болката и го фраснах. Той политна назад и се удари в стената.

- Знаех си, че си слабак! Винаги си бил и винаги ще бъдеш! Криеш се зад ума си, но знаеш, че силата винаги решава всичко!

- ЗАТВОРИ СИ ШИБАНАТА УСТА! И СЕДНИ! - развика ми се и като... Против волята млъкнах.. Ха... Аз млъкнах? И.. Ии.. Седнах и не мръднах?

- Канг! Остави го! - Джулия се упита да стане, но беше като закована.. И нея контролира...

- Млъквай, кучко! Плачи си тихо! - и тя направи това което каза той. - Е, Канг? Какво каза по-рано? Силата на мозъка не е като силата на мускулите? Ето тук грешиш! И нашият мач е възобновен! Онзи ден получи всичко и продължаваш да получаваш всичко! Сега мача ни е достоен! Ти си на колене... - застанах на колене буквално?  - И сега аз ще удрям, а ти ще поемаш! - стовари нищожният си юмрук в лицето ми. Но не ме заболя и той продължи със серия от удъри. Разбира се, че ги посрещах. Няма да допусна да съм слаб пред Джулия. Ако се разтрои... Детето ни може да се роди преждевременно...

........

Цял час, че и повече стоварва удърите си върху лицето ми, а Джулия скимти неумолимо. Затвори учите си, но при всеки удар върху мен тя подскача.
Изведнъж видя, че няма да подам и спря.
Отиде в някъде... Обърнах се към Джулия. Исках да ѝ кажа:
"Джулия, добре съм! Не плачи моля те!"
Джеймс отново се върна, но този път с нещо което щеше да счупи костите ми. Искаше да вия от болка.
Беше си сложил металните пръстени. Ще кървя яко.

- Канг? Признавам корав си и за това печелиш уважения сред мутрите и дамите! Но тази твоя упоритост не ме трогва усобенно! Кажи ми последните си думи! Говори! - последни думи, а? Прости ми Джулия! Такъв съм и такъв ще си бъда.

- Начукай си го, педераст! Да го духаш скапан боклук.... - и металния пръстен се стовари върху челюстта ми и моментално бликна кръв. Счупи ми зъба боклука му с боклук.