Част 3

55 3 0
                                    

Секундите мълчание, които минаха ме убиваха, затова реших да разпитам Канг Чол:

- Ти... Имаш ли да ми казваш нещо?

- Ще ти кажа само че с онзи коментар, че "Не съм ти шеф" много ме изнерви!

- Извинявай, но първо на първо изобщо не те познавам и второ на второ съм сигурна, че ти не знаеш нищо за мен!

- Така ли? Попитай нещо?!

- Как се казвам?

- Джулия Джи Чанг! Джули на кратко!

- Добре на колко години съм, къде съм учила, какво работя, къде живея, любимият ми цвят? Ха сега можеш ли да кажеш?

- Да мога! Ти си на 22 години, учила си в училище "Кръст", работиш на две работи - библиотекарка и продавачка в супер маркет! В магазина не работиш от миналата седмица! Но явно си напуснала библиотеката? Поправка уволнили са те вчера! Живееш в 8 етажен блок на 8 етаж, вратата до асансьора! Любимият ти цвят е червено! Също така не си чиста корейка! - 😮

- Н-но к-как? От къде знаеш всичко това?

- Нямаше да те държим тук, ако не бяхме проучили! А и от теб имаше изгода, докато не те уволниха от работа!

- Какво? Уволнили са ме? Лъжеш! Аз сама на пуснах!

- Напротив вече си изцяло без работна! - вчера беше доста объркан ден.

- А за какво каза, че съм ви трябвала за прикритие?

- При теб онзи ден дойде момче с пиерсинги на устните, нали?

- Да този нещастник ме снима и после шефа реши да ме уволни, но аз си тръгнах!

- Този нещастник е едно проклето копеле, което работеше за нас, но избяга и реши да стане шеф на Канг Ентъртеймънт! Бодигарда Бил работеше за нас, когато ти му каза за копелето, той реши сам да се погрижи за него и свърши със счупен гръбнак и мивка! Най-чудно ми беше, защо е решил да го направи за теб?!

- Заради мен? О, Боже мой! Аз съм виновна за това! - сълзи се появиха в очите ми. - Може ли да ползвам телефона ти? Снощи звъннах на приятелката ми, а тя може да се притесни!

- Не не може да го ползваш, но има външен телефон! Но ако направиш нещо, което не трябва ще те накажа!

- Спокойно, няма! - само така си мислиш! 😈 Той ме изведе на вън до една телефона кабина. От времето на баща ми, дано работеше. Първо ще се уверя, че това което е той ми каза е истина. Заключих кабината докато той не гледа и набрах номера на Кейли. Добре че номера ѝ е лесен за помнене.

Той е Мой - Временно Спряна Where stories live. Discover now