Той е Мой - Временно Спряна

Част 11

Бях заключена със момчето манияка в тоалетните на частното парти на позната на Канг. Кръв капеше от носа ми. Ключа беше пъхнат под вратата и ако извикам никой нямаше да ме чуе.

- Я, гледай, моята библиотекарка? Какво правиш на това часно парти, книги ли ще продаваш? Или ще се качваш на стълбата...

- Ти беше този който ме натопи за това... - казах това и на момент бях хваната за врата и притисната в стената.

- Ти ме принуди! Ако беше чула това кое ти казах, като предопреждение нямаше да се стигне до там! Ако не беше казала на Бил сега той щеше да е жив! Принуди ме да го убия макар, че беше труден опонент! - той затягаше хватката си, едва дишах. - Но щом си тук значи Канг те отвлякъл, както каза баща ти!

- Какво означава това! - едва промълвих.

- Означава, че трябва да приключа бързо с теб! Трябва да те накажа, че ме накара да пращам хората си да те търсят! Сега си в ръцете ми! - пусна ме от хватката на врата. Аз вече можех да дишам. Докато си поемах едва въздух той ме хвана и сложи ръцете ми отзад и ми закопча белезници. Аз ритах, крещях, но това не помогна особенно. Той ме хвана през кръста и постави на плота - разстоянието между двете мивки.
Държеше краката ми разкрачени и с адска сила ги натискаше така, че да не мога да мърдам. Постави лицето си на вътрешната част на бедрото ми. Постави устните си и ме захапа. Така заболя, че това увеличи писаците ми. Събу панталона си. О, не знаех какво означава това. Борех се, но той ме дръпна към себе си и пона да ме целува. Той...той...Влезе вътре в мен. Започнах да викам, а той ми запуши устата, както вкара гнисния си език в устата ми. Аз го ухапах, но това не го спря. По врата ми оставяше мокри следи и смучки. Аз виках, плаках, молих се, но това го амбицираше повече.
Всичко това сякаш беше часове. После той почна да се люшка и вкарваше все по-навътре... Аз плаках и виках, но защо никой не ме чува?
- Каааанг! - изпищях и в този момент вратата се разби с гръм и трясък. Канг... Боже мой това е той! Знаех си, че ще ме спаси! - онзи излезе от мен. Това беше толкова болезнено. Изхлузих се на долу и едва стъпих на краката си.

- Извинявай, но тук имам нужда от уединение! - каза наперено изнасилвача.

- Не нямаш нужда! - каза му Канг и му заби такъв юмрук в лицето, че онзи беше в нокаут. Обърна се към мен, а аз седях и все още не можех да осъзная какво стана.
Видях гневния поглед на Канг, който не бях виждала до сега. С този поглед показваше желание да го убие.
Обърна се към падналия на земята и пона да го налага с юмруци, в това време Килиян дойде и почна да го разтървава.
Били Джи и Джени дойдоха да ми помогнат с белезниците. Бях толкова оплашена, че не спирах да плача. Когато махнаха белезниците си обух гащите, а Канг все още бесен му налиташе. Килиян направи опит да ги разтърве отново, но и откачалката му налиташе също.
Когато Канг видя, че съм там ме грабна като булка и излезе от сградата носейки ме. Аз се притиснах в него като спасителен пояс. Качихме се в лимозината едва, едва. Не исках да го пускам и за миг. След нас влязоха момчетата, а Килиян подкара лимозината, като остави другите там. Аз бях прегърнала Канг и ту плачех, ту подсмърчах. През целия път Канг говореше как щял да се върне и да го пребие. Много исках да го видя това, но не беше начина. Важно ми беше, че преди най-лошото той се появи. Той е моя герой и ако трябваше да решавам важния въпрос свързан с любовтта без колебание ще кажа, че го обичам.