Събудих се от моят "любим" звук а именно този на алармата ми. Протегнах се и изключих шибаната аларма станах и влязох в банята, взех си хубав и успокояващ душ и излязох, отидох до гардероба извадих си бельо и се зачудих какво да облеча. След доста време избрах това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Принципно не е в мой стил да изглеждам така в училище, но там не познавам никой така че нищо не ме спираше. Слязох долу и реших че ще закусвам в училище. Излязох и тръгнах. Не след дълго влязох вътре и се запъти към един кабинет. Там трябваше да ни раздадат програмата.Там ме чакакаха Саша и Моника. След като си взехме програмата и учебниците се запътих към шкафчетата за да намеря моето. Докато ходех зяпайки в телефона си се блъснах в някой всичките ми листове се разхвъчаха на някъде. Погледнах и видях момчето от вчера.
-Съжалявам!-измърмори той -Не не аз съжалявам много съм непохватна. -започнах да събирам листовете си а той ми помогна беше мил. Дали го харесвах? Не ставай глупава Емили да ти не го познаваш!
Гледната точка на Камерън:
Ходех си из учището когато някой се блъсна в мен. На всякъде се рахвърчаха листове. Погледнах и видях сладкото момиче от вчера беше се облякла толкова яко.
-Съжалявам! -измърморих аз. Боже какво ми става? Аз съм лошото момче. Принципно бих се развикал да гледа къде върви, а сега дори се извиних. Всички гледаха към мен и очакваха да се развикам, но аз не го направих. Какво ми става?
-Не не аз съжалявам много съм непохватна-каза тя и започна да събира листовете си, а аз и помогнах отново се замислих.Какво по дяволите ми става.
След като събрахме листовете тя каза:
-Благодаря че ми помогна. -След като каза това тя погледна засрамено към Земята. Инстинктивно хванах брадичката й и изправих главата и погледите ни се срещнаха
-Няма проблем. -казах аз а тя само седеше и ме гледаше. -Е как се казваш? - попитах
-Емили. -каза плахо тя. -Ами ти? -попита
-Камерън.-Казах и се усмихнах. Не знам защо го направих , но когато се усмихнах и тя също се усмихна. -Ее ще се видим пак Емили. -казах
-Да. -отговори ми тя.
-Ще се радвам да е по-скоро. -казах. Взех лист и написах номера си на него дадох и го и тръгнах.
Гледната точка на Емили:
След като ми подаде листа се зарадвах. Усмивка се появи на лицето ми. Намерих шкафчето си, сложих учебниците си вътре и оогледнах програмата. Имах математика. Мразя я тази тъпа математика. За момент се нацупих, но после се сетих за Камерън и веднага върнах усмивката на лицето си.
.............
Училището мина доста бързо и се запътих към вкъщи.Не спирайки да мисля за Камерън. Дали се влюбвам?
--------------------------------------------------- Здравейте. Ето и нова глава. Съжалявам ако има грешки. Надявам се да ви хареса. Чао. Обичам ви!❤
