Правилният човек

Свикнах с тези номера

След даскало с Камерън отидохме до мола на кино. След филма на кафе и после отидохме у тях. Гледахме телевизия когато майка ми се сети че има дъщеря.

-Хей миличка как върви училището. -Попита тя. Всъщност знаех защо звънни. Вече свикнах с тези номера.
-Добре. Колко още ще се бавиш.
-Карах направо. Както казах вече знам защо звъни. Винаги едно и също или звънни за да ми каже ,че има многооо работа и ,че ще се забави или звъни когато директора или някоя учителка и е звъняла, но сега не съм направила нищо. Все още....
-Виж миличка имам..... -Започна тя, но аз реших да довърша за да не се хаби.
-Многооо работа и у се наложи да останеш. Колко? Седмица, Две,  Месец. Колко е този път? -довърших аз. Въпреки че по телефона звучах студено всеки момент щях да се разплача.
-Недей така. Знаеш че трябва да работя. Още не знам колко време още трябва да остана, но трябва да затварям. Обичам те мила. -затвори
-И аз също. -Казах въпреки че знаех, че е затворила. В този момент една сълза се спусна по бузата ми. Натъжих се. Усетих как някой ме прегърна в гръб. Кам забеляза, че съм тъжна.
-Съкровище защо си тъжна? -Попита загрижени той, като изтри една сълза на лицето ми. Разказах му за майка ми. Как се сеща за мен когато трябва да ми каже че ще се забави. За мен не беше нещо ново. -Знам че това не я оправдава, но трябва да работи съкровище. Това е нейно задължение, но тя трябва да ти отделя нужното внимание.  -Каза Кам. -Но ти  няма да плачеш не искам да си тъжна. Хайде усмихни се. -Усмихнах се фалшиво. -Ааа не ми минавай с тези фалшиви усмивки. -Замислих се защото малко хора могат да познаят кога усмивката ми е искрена. Докато се бях унесла Кам ме вдигна и ме занесе на дивана. Сложи ме на него и се навеси над мен. -Сега искам истинска усмивка.-какза той и започна да ме гъделичка. Не можех да си поема въздух от толкова смях.
-Добре Добре Добре. Стига нямам въздух.-Казах през смях. Той спря и се усмихна чаровно. Докато аз възстановявах дишането си и мислех как да му го върна звънеца звънна. Той отиде и се върна с китайско. -Но кога успя? -попитах аз. -Имам си начини. -Пак  тази усмивка. Тази Чаровна усмивка.
-За сега ще ти се размине Далас,  но знай аз не забравям. Ще ти го върна.

-Трябва ли да ме е страх? -Попита той. Ооо той май не ме взима на сериозно. Колко сладкооо.Аз се усмихнах.

-Скоро ще разберем. -Казах сериозно.

-Оо стига Ем какво може да ми направи сладурче като теб. -Моляяяяя. Ооо разбрах....
Бойй.... Той иска бой.... Реших да не отговоря само се усмихнах и продължих с китайското.

Един час по-късно.
Гледната точна на Камерън.

С Емили гледахме филм. Но тя заспа още в началото. Това момиче не се наспива,  а след това се налива с кафе. Както  си размишлявах телефона ѝ звънна. Беше Моника. Реших да ѝ вдигна.

-Ало Моника. Кам е. Емили спи.
-Хей. Ами аз трябва да взема едни листове за утре от у тях.
-Ако искаш ще я събудя.
-Не всъщност  напоследък не се наспива. Ще използвам резервния ключ.
-Ти имаш резервен ключ?
-Ами всъщност аз и Саша.
-Добре,  а може ли да те помоля за нещо. Искам тази вечер Ем да остане да спи вкъщи. Можеш ли да и събереш някакви дрехи за утре в една чанта и да я донесеш?
-Разбира се.
-Благодаря ти Моника.Хайде до  после.
-До после. -каза и затвори. Не след дълго на вратата се почука. Моника ми даде чантата. Благодарих ѝ и влязох вътре. Вече беше станало късно и аз реших да си лягам. Взех Ем да ръце и я занесох до стаята си. Сложих я на леглото. Съблякох се и легнах до нея. Придърпах я при мен и така заспахме.

---------------------------------------------------
Надявам се новата глава да ви хареса. Съжалявам ако има грешки. ❤