Правилният човек

Защото ти си......

Гледната точна на Емили:

Неее-Отново крещях паднала на земята -Не не не не -Виках и удрях. Саша и Моника седяха до мен и ме успокояваха пак -Аз съм виновна -Отново изкрещях плачейки -Ем стегни се не си виновна-каза палчейки Моника. -Мони е права Ем стига спри не можеше да направиш нищо. -Говореше Саша като и тя плачеше -Аз...  трябваше да съм Аз.-Хлипах Аз.-Изведнъж ми причерня....

Събудих се. Имах сълзи в очите. Саша и Моника ме гледаха разтревожено.

-Какво става Ем? -попита плахо Саша.

-Просто кошмар спокойно момичета.-казах спокойно  въпреки че бях много изплашена. Саша заспа. Аз не исках да заспивам, защото не искам да сънувам повече такива неща. Моника видя това и дойде при мен. Хвана ме за ръката и ме изведе от стаята за не събудим оная шматка.

-Ем какво става?-каза когато седнахме на дивана

-Моника няма нищо спокойно просто кошмар. -казах аз.

-Нали знаеш че се познаваме от първи клас. Познавам те по-добре от колкото собствената ти майка просто ми кажи какво става. -каза тя.

-Не знам какво да ти кажа. За втори път днес сънувам нещо ужасно. -Казах и аз а тя се напрегна ,стисна леко ръцете ми и ми даде знак да продължа. -Ами аз плача,  крещя ,чупя, а вие мен успокоявате като ми казвате че съдбата била решила да вземе живота му. -Мони видимо се притесни. -Аз се обвинявах и казвах че трябваше  да съм аз. Вие плачете също. Аз просто чупех и крещях. -Вече се бях разплакала,  Моника се опитваше да буди силна за да ми е опора ,но не и се получаваше. -Исках да отида при него, но вие не ми позволихте. Исках да се самоубия. -Когато чу това се шокира. Прегърна ме силно. Разплака се.

-Аз няма да ти го позволя, дори в сънищата ти. Разбра ли? Дори там.Няма да ме оставиш, Няма да те оставя. Никога!!!! Защото ти.....

-Си моето ВСИЧКО! -казахме заедно. От това имах нужда. Моята сестра моето всичко до мен. Аз и тя в една прегръдка в която бях защитена. НЯМА ДА Я ОСТАВЯ НИКОГА. Тялом и Духом ще съм винаги тук защото го заслужава. Ще се радвам на щастието ѝ, ще плача когато плаче, ще се смея когато се смее, ще съм до нея дори само духом ще съм до нея. Продължаваме да се гушкаме и плачехме...

-Ей и аз искам гуш.... -Каза сънната Саша.

-Ела тук мъник.

-Само няколко месеца. -Изхленчи тя

-Но са месеци нали?

-Даааа....

Въпреки че всички сме родени в една и съща година сме различни месеци. Моника е най-голямата аз средната, а Саша е най-малката. Моите сестри. Обичам Ги.

-Ще ме задушите. -Измрънка Саша.

-Не развалям момента.-казахме и заедно с Моника. Всички се засмяхме. Поговорихме още малко после се върнахме по леглата и заспахме.

---------------------------------------------------
Главата е доста кратка съжалявам. Както и за снимката горе аз я направих и е малко грозна но...Дано главата ви е харесала❤