Събудих се от алармата ми. Погледнах часа и видях че е 5 часа. Да правилно чухте станах в 5 часа исках да съм перфектна. Взех си душ и веднага след това застанаха пред гардероба.След дълго избиране избрах това:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Облякзнам. е и слязох направих палачинки за момичетата. Бях готова в 6:30.Тогава се звънна на вратата, изтичах, когато отворих видях Моника и Саша. Моника и зглеждаше доста недоспала. Знаех че мрази да става рано ноо.... Те веднага влязоха. Казах им че има палачинки с Нутела и Моника се разсъни доста бързо. След като се наядохме започнаха въпросите.
-Е сладък ли е този Камерън? -попита Саша. -Мил ли е с теб? -продължи Моника -На колко е? -От тук ли е? -Как се запознахте?
Те продължаваха с въпросите, а аз ги игнорирах .Пиех си сока и си ръчках в телефона.
-Влюбена ли си?-Попита Саша, а аз се задавих с сока.
-Ами... Аз... Такова... Да.... Не.. Не знам. -започнах да заеквам ,а те се погледната спряха да задават въпроси. В 6: 55 звънеца звънна и аз побързах да отворя.
-Камерън това е Саша. Саша това е Камерън. -запознах ги аз. -Моника слизай вече.
-Идвам
-Евала. Моника това е... -Започнах да казвам аз, но тя ме прекъсна
-КАМЕРЪН АЛЕКСАНДЪР ДАЛАС ТОВА ТИ ЛИ СИ??? -изпищя тя, а аз и Саша бяхме много объркани.
-Боже Моника не съм те виждал от 5 години!!! -каза той, а аз и Саша бяхме още много объркани.
-Ъмм аз тъкмо щях да ви запозная, но виждам че се познавате доста добре. -Казах аз и Погледнах въпросително.
-Ами всъщност с Моника Сме стари приятели. Когато бяхме малки живееме на една и съща улица, играехме доста често заедно. -обясни той.
-Но после той се премести. След това и аз и загубихме контакт, а сега те виждам тук. Боже колко си се променил. Вече не си онова хлапе което помня.-Каза Моника.
-И ти също вече си доста по-различна от преди.-Каза той, а след това ме погледна. -Искаш ли да тръгваме? -попита ме, а аз кимнах. Той взе малкия сак от ръцете ми и излязохме от апартамента. Заключих и тръгнахме към колата.
Когато приятелките ми влязоха в колата, Камерън ме погледна усмихна се и каза:
-Изглеждаш уникално. -Вече усещах как се изчервявам и погледнах към земята.
-И ти. -Измърморих аз, а той се засмя.
-Защо те е срам от мен? - попита, а аз не знаех какво да кажа.
-Ами а-аз.... такова...не знам-Отново започнах да заеквам.
-Добре. Само се успокой ще свикнем един с друг. -каза и ме прегърна. Отвърнах на прегръдката и той се усмихна.После влязохме в колата.
--------------------------------------------------- Здравейте! Нова глава надявам се да ви хареса и Съжалявам ако има грешки.
