Правилният човек

Пижамено Парти

Гледната точка на Емили

Дойде време аз и момчета да се връщаме. Се пак бяхме на училище. Събрахме нещата си  и тръгнахме към колите. В колата с момичетата разказвахме на Камерън за забавните случки на нашите пижамени партита. Всички се смяхме като луди.

-Момичета Хайде да си направим парти от кога не сме си правили -Казах аз.

-Дааа!!! Отдавна не сме се събирали. -Развълнува се Моника.

-Решено е.Довечера в нас. -Казах аз. Погледнах Камерън беше се съсредоточил в пътя. Погледна ме за момент после пак върна погледа си към пътя. Усетих ръката му на бедрото си и настръхнах. Всяко докосване, всеки поглед, всяка дума. Всичко в него  ме кара да настръхна. Сложих ръката си върху неговата и видях как се усмихна. Погледнах към пътя и неусетно съм заспала в колата.

Емили спри да плачеш не можеш да промениш нищо -казваха ми Саша и Моника, но аз не спирах. -Той си отиде просто си тръгна не може да е истина. -Крещях аз. Изправих се, отидох при телефона си и го погледнах.  Тапетът ми беше негова снимка. Разплаках се още по силно. Хвърлих телефона и той се удари в стената. Бутнах всичко от бюрото и се свлякох на земята. Моника и Саша дойдоха до мен и ме прегърнаха. -Ем разбери не можеш да върнеш времето. Не можеш да го върнеш. Живота не е справедлив. Съдбата е решила да отнеме живота му и ние нищо не можем да направим. -Говореше Саша. -Ще отида при него -казах аз през сълзи и станах -Не -Хвана ръката ми Моника. -Ти ще живееш. Той ще те гледа отгоре, ще те пази и ще гледа щастието ти и ще се радва. Разбери Ем няма да промениш нищо като се самоубиеш. -Продължаваше Моника....

-Ем. Събуди се Ем. Стигнахме! -усетих някой да ме бута. Беше Камерън. Отворих очи и го видях. Веднага го прегърнах и заплаках. -Ем успокой се. -каза Камерън.

-Но...ти...ти беше... -Казах хлипайки.

-Просто сън Ем успокой се.- осъзнах се. Било е сън. Камерън е тук няма му нищо. Успокойх се -Момичетата казаха да ти предам че ще са у вас в 8.

-Благодаря Кам. Има доста време до 8 може да гледаме филм. -Предложих му,  а той се съгласи. -Но нека първо отидем до магазина.

След като на пазарувахме и да вечерта с момичетата отидохме у нас. Изгледахме два филма и момичетата дойдоха. Отидох да изпратя Кам.

-Чао Съкровище. Нямаш представа колко ще ми липсваш. -Каза ми той.

-Ти също.-Казах и се целунахме. След малко си тръгна. Влязох  и се изкрещях.
-НЕКА  ПАРТИТО ЗАПОЧНЕ СЕГАААА!!!!!

Забавлявахме се страшно много. Не отричам Кам ми липсваше ужасно, опитах се да му пиша, но онея двете откачалки ми взеха телефона. След това си поговорихме. Споделихме си някой неща. Моника ни сподели че харесва Шон, а Саша сподели че няма пълно доверие на Наш. Има защо скоро Саша претърпя раздяла с един Боклук. Бяха доста време заедно. Когато скъса с нея и каза, че всичко е било Бас. Хванал се е на Бас. Когато разбрах щях да го убия. Когато отидох да видя с какво право наранява приятелката ми го зашлевих.Той ми посегна, но не успя да не удари. Един от приятелите му хвана ръката му. Беше Джей аз го познавам. Когато бяхме малки бяхме често заедно и още сме приятели не много близки, но приятели. Все тая отплеснах се. След това си тръгнах като се спрях на вратата  казах му че е тъпо копеле показах му среден пръст и си тръгнах. Не след дълго Саша разбра, че си заслужава. Сега няма как да се довери напълно.Аз се пак ще разпитам Наш за намеренията му към нея. Поговорихме още малко даже поплакахме. След това правихме всякакви шантави неща и си легнахме. Утре беше Неделя и не бяхме на училище затова си легнахме толкова късно. Когато двете Шматки заспаха, взех телефона си и писах на Кам.

Ем😘❤❤: Лека нощ.
Кам❤😘😍: Лека съкровище. Обичкам те❤❤❤
Ем: И аз много❤❤❤

---------------------------------------------------

Здравейте. Не съм качвала от  много време и съжалявам. Дано новата глава ви харесва ❤Съжалявам ако има грешки❤