Огън, Вода, Въздух и Земя... Вечните четири стихии. Две момчета и две момичета родени да бъдат техните повелители. Магьосниците се зараждат преди стотици хиляди години, но изчезват. Четирима младежи носят корените на първородните повелители на елеме...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Двадесет и първи век беше времето на модернизацията и новите технологии. С всяка изминала година техниката задобряваше и светът сякаш се роботизираше. Децата в ранна възраст имаха всякакви конзоли, плейстейшъни и всевъзможни неща, с които да им привлекат и вниманието. А тийнейджърите бяха коренно различни от родителите си на тези години. Сега тях ги интересуваха купони, алкохол и свалки. А училището изобщо не им бе привилегия. Ходеха по задължение там.
Лос Анджелис беше изключително процъфтяващ град. Втори по големина след мегаполиса Ню Йорк. Слънчевия и топъл Калифорнийски климат се нравеше на жителите. Или поне бяха свикнали с него. Нощния живот предлагаше много за богатите. И разбира се, Холивуд. Този свят на звездите привличаше всеки американец. Градът на ангелите имаше от всичко..
В гимназия Саут Лейк кипеше оживление. Почивките между часовете бяха рай за учениците. В преполовена учебна година досадата и нетърпението за краят си личаха по-ясно от обикновено. Звънецът за началото на следващия час огласи едва коридорите измежду шумът. Отегчението се изписа на лицата на учениците. Всеки се насочи към кабинета си. Повече носеха само по една тетрадка и химикал. Имаше и други, с пълни чанти. Естествено, "зубърите". Всяко училище си имаше такива, както и популярните. Това бе съвсем нормално училище. В часът по математика г-н Бъргс обясняваше нещо, което учениците не слушаха в голяма степен.
- Логаритъмът е степента (x), на която трябва да бъде повдигната основата (a), за да се получи числото...-обясняваше нещо и изписваше дълги формули по дъската. За всеки присъстващ в стаята, освен него, това бяха йероглифи на някакъв откачен език.
Г-н Бъргс беше на средна възраст, с прошарена коса. Винаги носеше старомодни кафяви, черни или сиви костюми. Днес бе в кафяв. Наблюдаваше с какъв безинтерес го гледат, но само оправяше очилата си и продължаваше. Това му бе като навик когато беше възмутен. Погледът му фокусира рус младеж с черна тениска и сивобели дънки. Сините му очи му напомняха винаги за океана, за жалост, не харесваше водата в такива големи количества. Той бе навел глава в тетрадката и си драскаше нещо. Всъщност не бе така. Просто от няколко дни насам само това му се въртеше в главата – вода, вода...
