Seekers of Secrets

Chapter 24

Лиам се съвзе на някакво странно място. Температура бе хиляди градуси, не му пречеше, защото той самият бе огъня. Виждаше течен огън или по-скоро разтопена магма. Чуваше и някакъв странен шум. Да не би да си бе ударил главата и шумът да бе резултат от това? Разтърка слепоочията си и опита да разбере от къде идва. Не, не беше от главоболие. Нещо над него през няколко минути се тресеше и избълваше нагоре. Приличаше на звукът от вода, но тогава къде бе той?

- Може би аз знам къде се намираш.-един глас го изкара от мислите му.

- Ти.. но как? Къде се намирам?-веднага се досети кой е.

- Браво, оказа се по-умен от колкото очаквах. Сети се бързо.-лазеше по нервите му с тези глупости.-Усещаш изригванията на гейзера, нали?-гейзер?!

- Какво?!

- Правилно ме чу. Строхкюр е доста активен. Няма измъкване, единствения път е нагоре, но ще бъдеш пометен от водната струя ако опиташ да избягаш.-изсмя се злобно.

- Ще си платиш за това!-изсъска той.

- Първо гледай да оцелееш пък после ще видим дали въобще ще си жив, за да ми отмъстиш. Сбогом, огнени повелителю!-махна му подигравателно за довиждане и изчезна.

Лиам изруга и започна да върви наоколо. Как така под горещ гейзер?! Беше чувал, че водата придобива налягането си от нагорещената магма, но сега го виждаше в действително. Камерата, в която се намираше имаше вода на дъното. Постоянно се изцеждаше някъде и пак се връщаше обратно. Явно излиза навън с фучене и рев и се връща с улягане и съскане. Започна да смята интервалът от време. Средно беше около пет минути. Не, твърде малко време. нямаше шанс за каквото и да било. Въздъхна и седна, за да обмисли какво да прави.

Тик-так..тик-так... Времето си течеше. Имаше един опит и ако не успееше умираше. Трябваше да прецени точния момент. Елемента на точността беше от основно значение и абсолютна важност.

Сети се за Киа, неговата Киа.. въобще каза ли ѝ някога това? Не. Дори не ѝ каза, че я харесва. Той беше глупак. Сега животът му бе на карта, можеше да не я види никога повече и всичко да отиде на вятъра. Да, той определено бе глупак. Искаше му се да я зърне отново поне за миг, само това. И тогава може би щеше да ѝ каже, че.. че я обича. Да, обичаше я и това бе истината. Да бъде с нея беше най-хубавото нещо в живота му. Беше невероятно! Просто съвършено. Нейната невероятно гладка кожа, женствените ѝ извивки и.. всичко. Тя го желаеше, в онзи миг беше готова да убие само, за да може да бъде с него. Толкова неконтролируемо желание не бе виждал никога до сега. Сякаш нещо отвътре я караше да иска още и още. С някаква неясна за него цел. Тялото ѝ просто го жадуваше с цялото си същество. При спомена за миговете прекарани с нея започна да се възбужда, но сега не му бе времето за тези неща. Спря предстоящите неща като отърси главата си от подобни мисли. Реши да си помисли за Найл и Сибел. Русият му бе станал приятел, компанията му беше приятна и беше първият на когото имаше доверие. А Си.. тя бе незаменима. Довери ѝ се в първия миг, знаеше, че може много, само трябваше и тя да си повярва. Успяха да преминат и през това. Станаха приятели, а сега бяха разделени на забравени от Бога места. Една самотна сълза се спусна по бузата му. Остави я да се стече надолу по артерията му. Мина точно по аортата. Сви ръката си безсилно в юмрук. Притежаваше толкова голяма мощ, а сега бе като хлапе, което е неспособно да се защити.

Събра кураж и стана целенасочено. Придоби увереност в себе си и възможностите си. Започна щателно да следи движението на свистящата пара и врящата вода. Имаше точно пет минути. Не успееше ли да избяга в този интервал от време с него беше свършено. Изчака да се нормализира и откри от къде минава водата при него. успя да мине през дупката като с малко лава я разтопи и разшири. Изплува отгоре. Намираше се във водния мехур, който клокочеше. А спукването му наближаваше. Опита да излезе, но нещо го задържаше. Не можеше да го пробие. Това не бе възможно освен ако.. ами да, бе направил магическа преграда, за да го блокира. Но това нямаше да го спре. Засили се и скочи през него. Падна на твърдата и неравна земя, а пробитото в мехура веднага се запълни. Болеше го ръката от удара, но се изправи и побърза да се отдалечи, за да не бъде пометен всеки момент. На няколко метра от така нареченото езерце стана свидетел на изригването на струята. Достигна поне двадесет метра височина. Остана с отворени уста. Преди да има шанс да се съвземе звукът на метал привлече вниманието му. Привиденията се бяха появили. Не можеше да се бие с меч, дясната му ръка бе наранена. Явно щеше да опита нещо ново. Запали факла в едната си ръка и я запрати към тях. Този път щеше да се сражава с огъня, той му бе владетел и беше време да го използва. Хвърляше струите една след друга и ги опожаряваше. Един след друг биваха изгаряни и превърнати в пепел. Накрая останаха само саждите и мирисът на изгоряло. Падна на колене дишайки учестено. Държеше се за рамото си. изведнъж започна да се смее.

- Успях!-промълви той.-Успях!-извика с цяло гърло.

Щеше да я види отново. Неговата Киара. Да, така жадуваше за този миг. Щеше да ѝ каже, че я обича и да я попита дали би искала да му бъде приятелка. Нямаше да настоява, за нея може би щеше да е твърде прибързана крачка. Но това не го притесняваше, щеше да чака ако ще и години. Стига тя да бе добре и да можеше да я вижда всеки ден, да е до него. Само това бе важно.

- Идвам Киа, обещавам ти, че този път няма да оставя шансът ми да се изплъзне. Обещавам ти го!-изправи се и тръгна докато говореше.

Вървеше бавно и куцукайки. Бе изморен и ранен. Гледаше само да се отдалечи от това място и да намери друго където да отпочине и да възвърне силите си. Не можеше да се телепортира в това състояние. Имаше нужда да се възстанови. А след като го направеше щеше да я намери, непременно. Мисълта за нея го крепеше. Тя бе най-прекрасното, което му се бе случвало в живота. Не можеше да изгуби това момиче. Тя бе неговата половинка, неговата сродна душа...

  Строхкюр - гейзер източно от Рейкявик, столицата на Исландия