Seekers of Secrets

Chapter 7

Найл реши да се занимае със така наречените си способности. Все пак реши да опита на какво е способна водата. Щом се задействаше при допира му, значи можеше да я контролира с ръцете си, нали? Поне на теория звучеше така. Направи замах с показалеца си нагоре и тя.. тя се удължи и излезе извън чашата! Молекулите ѝ стояха безпроблемно във въздуха все едно не беше течност, а нещо в твърдо състояние. Пренебрегна учудването си, нямаше какво толкова да се изненадва. Щом от толкова дни можеше да се държи като кученце когато я докосне това не беше нищо.

- Хайде скъпа, покажи ми какво още можеш!-измърмори си под носа. Не че Лиам го слушаше. Той си бе сложих слушалките и си тананикаше някаква мелодия, очевидно от песента, която слушаше.

Дочу щракането с пръсти на приятеля си. Какво пък ако и той опиташе. Щракна и изведнъж придоби сферична, но плоска форма. Просто се бе извъртяла в кръг. От нея стърчаха хиляди малки капчици. Приближи се и я докосна. Беше твърда като щит. Да, ако бе по-голяма би послужила като щит. Допря двете си китки до нея и ги раздалечи в две противоположни посоки. Отдели "бронята" от останалото съдържание и я уголеми. Придоби доста по-внушителни размери. Обхват способен да прикрие човек. И сега осъзна, че това бе направено за него. Наистина невероятно! Това трябваше да го покаже на приятеля си.

- Лиам виж какво...-обърна се и остана смаян от гледката. Той бе затворил очи, свил коляно с едната ръка подпряна на него, а с другата свободно си щракаше. Обаче от пръстите му се отделяше пламъче. Чист пламък!-Лиам!-привлече вниманието му и той отвори очи. Спря музиката и свали слушалките.

- Какво по..-пред русия му приятел имаше воден щит, който държеше чисто и просто с допира на ръката си.

- Бих казал същото и за теб. Щракни отново с пръсти, но този път гледай.-той изпълни казаното от него.

- Леле!-само това успя да се откъсне от устата му. Повтори упражнението поне дузина пъти. Това донякъде му хареса. Играеше си буквално с огъня!

- Добре, стига. Не искам пак да ти стана мишена.

- А това какво е?-кимна към нещото.

- Сам си го направих с помощта на малко от течността в чашата.-лепна си една голяма усмивка.

- Ще се въздържа от коментар.

- Може да слезем да хапнем нещо след като по някакъв начин върна предишната му форма.-въздъхна шумно.